Козата Ани

Защо харесвам 8ми март

Защо ли? За жени като мен трябва да е комлимент този ден. Цяла година размахвам топките си демонстративно. Заплашително. Категорично. Заявявам ги. Размахвам ги. Тропам с тях по масата. Не позволявам да останат незабелязани. Защо? Ежедневието ми е такова.

Взимам тежки решения. Сериозни. За чужд живот, за моя живот. За сила, за разум, за битки.

Боря се на пътя с колицата ми да не ме засичат, пренебрегват, а непрекъснато чувам крясъци по мен само защото съм с яйчници. Няма значение, че дори съм се представила по-добре от тоя кретен, който ми показва изящния си среден пръст. Единствено фактът, че съм жена му дава сила да нахрани мен, родата ми, че и петела на бунището. Разбира се, не му оставам длъжна и го карам да се задави, с ташаците ми.

Или в професионален план:

„Може ли да говоря с доктора?“

„Може, аз съм лекар също.“

„Ненене, искам мъж.“

Какво сега? Да се извиня за хромозомите ми? Да вдигна скандал на баща ми, че като ме е правил е пратил грешни сперматозоиди? Ама аз дори в някои отношения съм по-добра от колегите ми. Няма значение, нямам топки. Не ставам. Но пък колко ташаци съм махналаааа….

В градския транспорт използвам не до там женските си номера, а именно лакти, шутове и грубост. Псувни владея също. О, как ги владея.

Готвя, чистя, но мъжа ми също, значи пак не мога да се определя като жена, само заради това.

Нося пазарски торби, равни по кила на 3 торби цимент.

Убивам печки, сменям крушки, боря се с ротвайлери.

Имам приятелка, на която й отказаха работа, защото е жена и има вероятност да се разплоди.  Имам и близки, които са работодатели и под сурдинка ми споделиха, че не искат женски работник.

Всекидневно водя битки. За каузите ми, за всичко. И никой не се вълнува съм ли аз жена или не, никой не ми е спестил обида, защото съм жена. Никой не ме е пощадил, защото съм жена. И пак вадя ташаците, за да отговоря достойно. Когато ми пожелаха да ме изнасилят кучета не се съобразиха, че съм женска и това може да ме смаже.

Неее, не! Не съм феминистка, а и откровено казано много се дразня от феминистки. Не, не се дразня, ненавиждам ги. Те пък си навират яйчниците в носа ми и изискват. Не обичам дискриминацията, даже я мразя, но се дразня ужасно и от преиграването с нея. Особено от засегнатите. Не може на базата на яйчниците си да изискваме, ама пък и да не ни квалифицират на база тях. Факт е, че сме различни от мъжете, факт е, че се пънем да сме еднакви с тях. Само дето второто взима превес, а не е лошо да се подсещаме, че дори не е нужно на моменти… Дори да е ей така, за разкош. И не, не става с нова фризура, нов парцал, нова ноктопластика и махане на косми. Това освен, че е женско е и естетично, тъй че не може да полагаме женски кълки само на него.

Колко от вас, дами, за тази година чух да казвате – искам да съм тъпа, да имам вафли в косите, да се гримирам по цял ден, шопинг, искам, искам? Е, на! Те ви удобен ден, че дори няма да празнувате сами, а някак международно. Аз пробвах. Разкошно е. Верно, че след около час омръзва, но пак е нещо.

Просто се чувствам добре, когато един ден от годината мога кротко да си прибера ташаците в кутия у дома и да приема цветя. Или да ги закича с китка, та поне на 8ми март да не се виждат. Ей така, за малко. Не че ми тежат ташаците. Не. Не се оплаквам. Аз така съм си го избрала, обстоятелствата също, а и иначе не мога. Никому не съм останала длъжна, точно щото имам ташаци. Но не разбирам отбоя на женорята – НЕЕ, НЕ ИСКАМ ДА ПРАЗНУВАМ, АЗ СЪМ ЖЕНА, АЗ ИСКАМ, АЗ ТРЯБВА ДА БЪДА БОГОТВОРЕНА ЦЕЛОГОДИШНО. Абе, моме, у ред ли си? Риташ, плюеш, лошо гледаш, караш кола, режеш на банциг, играеш футбол с децата си, мъкнеш цялата потребителска кошница, барабар с пианата от магазина до дома си. Ми айде, отпусни се, усмихни се и приеми цветето от мъжа си. Защото той те боготвори, но днес особено много почита деня, в който си родена с яйчници. Бъди поне за ден неговата фея, богиня, сложи червилце и пърхай немощно с очета. Хем ще му доставиш удоволствието да бъдеш неговата…. жена. Крехка, нежна, мър-мъркаща и причие бливоч. Но защо пък не?!

А тва, че трябва някой да ме боготвори целогодишно е най-голямата тъпотия на света. Мерси казвам аз на такваз перспектива. Искам мъжа ми да ме уважава, когато сме аз и той, когато сме с други хора, когато взимаме решения, когато казвам мнението си, но не искам да ме уважава, докато реже лук, ака, хвърля боклука, яде шкембе или кове пирон. За чий ми е?

Има повод  да се радваме, да си доставяме радост. Защо тогава крякаме НЕ, всички до една. Начии, казвам ви, ако съм ви мъж и поднасяйки ви цветето ме овикате, че СТЕ 100% ЖЕНА ЦЕЛОГОДИШНО, ще ви завра цветята нейде и ще ви накарам да си изядете яйчниците, а докато ги жилявите да се извинявате. 

А аз празнувам защото съм жена и се радвам, че си го припомням понякога. Защото при раждането си не съм имала тестиси. И някой го е забелязал. И това го радва. И довечера ще разпръсквам околвръст облаци от естроген. Ще се полигавя, ще напсувам съдията, че е пе’ерас довечера, ще се намажа с ароматни масла, докато изпръхна, ще пия бира, ще се оригна звучно, ще погледна мъжа ми с много любов и ще го целуна. Защото на този ден той е уважил и мен с цвете, редом с майка му.

И спестете ми всички глупости, че това е празник на комунягите, че не можело един ден в годината някой да ме почита, че бла бла бла бла.  Всеки има извинение да отрича. Всеки има свойте доводи. Но извинението е като задника. Всеки го има и обикновено мирише. Нека поне е на фрезии, лалета или карамфили. Или зюмбюл.

5 Comments to Защо харесвам 8ми март

1. 

   Един зюмбюл от мен,ухаещ на пролет и разкош RESPECT !
Dangerrix (Жана Георгиева-Панчева) on March 8th, 2012
2. 

   Разгеле, доживях да прочета нещо за осми март далеч от клишетата и много близо до моята истина.
flyco on April 11th, 2012
3. 

   Много, ама много Ви уважавам! И сте страхотна, и мислите Ви са шарено-поетични, и въобще – да! Аз и моят котарак Ви изпращаме виртуална усмивка.
Ива Мичева on April 10th, 2013
4. 

   Имаш талант да пишеш. Достави ми удоволствие да прочета написаното. Кийп ит гоинг.
Fader on February 13th, 2014
5. 

   Понеже нямам зюмбюло наоколо, в моята градинка има цъфнал нарцис – подарявам ти го с много уважение, па макар и виртуално за онова, отгоре написаното и вълшебно казаното! Честит празник! <(")
Silvya Jordanova on March 8th, 2014

Leave a comment