Подаръците « Козата Ани

Подаръците

Не че не обичам подаръците, аз даже ги любя! За всички е ясно, че нещо червено на бели точки винаги ще е ок, както и нещо с котка. Разбира се, много неща извън този списък също, но пък нека не излизам лакома кучка.

Обаче, когато неочаквано ти пристигне подарък някак си… Ми… Ебаси пък! Самата аз обичам да купувам неща импулсивно, за някого. Виждаш нещо и ШАААААААЦ – нещо те треска в главата като два капака на тенджери и знаеш, че това… ЕТО ТОВА НЕЩО е идеално за някой конкретен човек.

Предполагам, че това, което е треснало човека, който реши да ми подари Онова нещо е вечната ми цикличност – депресия->хистерична приповдигнатост->депресия->хистерична приповдигнатост. Тази година обаче Декемврийската депресия премина плавно и в януарска, което не е добре, имайки предвид Голямата февруарска депресия… Разбира се, пряко обвинявам няколко събития, но всяко нещо има своите граници, а и не е това темата днес.

Темата днес е Онова нещо. Сутринта с влизането в клиниката ме посрещнаха с леко врътване на очи и:

„Пак дойде нещо за теб…“

„Ооооо, нещата ми от онзи сайт за купуване на тонове боклуци… или не… НЕ! Списанието ми!!!“ – си мисля аз, подскачайки и пляскайки възторжено с ръце, докато не ми показват пакета. Отварям с тъп поглед и ъъъ… Сигурно ли е, че това е за мен?

Камък.

В кутия.

Ъъъ… Ало, това сериозно ли е? В смисъл??? Тва елегантен начин да ти хвърлят камък през прозореца ли е? Или? Среща с Жоро Павето ли ще имам, бе?!

Отварям придружаващата листовка с трепетно очакване за някакво логично обяснение или поне някакъв нишан защо по дяволите получавам камък и то не в бъбреците. За там патогенезата е ясна.

Копеле, камъкът си има име. Бероний. Тежко име. Бероний Витгещайн! Бероний Макаренко! Бероний Зограф!!! Бероний Петров не звучи добре.Та, отплеснах се…

Едно време, при задължителните визити от училище в музея „Земята и хората“ предполагам съм била с най-отегчената физиономия между лутащите се мили дечица с лунички, сипещи тонове въпроси за оня камък, за тая скала и за онея кристали. Общо взето камъняците предизвикват в мен интерес, колкото готварските книги и състезанията на Формула 1. Знам, че ги има и до там.

Оказва се, че камъкът е „лечебен“. Ахахаха, ама вие сериозно ли? Аз съм циник, бе, хора, вярвам в това, колкото и в кемтрейлс, дракомасонската ложа и рептилските заговори за съсипване на милата ми рОдина. В смисъл, човекът дето ми е пратил това би следвало да знае, че понякога се забавлявам с подигравки с постове във форуми за паранормалното и тангентата на нормалното. И изобщо тия неща от сорта на ЕзоТВ, леене на куршуми и мазане със сок от грудки по развиделяване на 31ви април сред моми девици понякога предизвикват в мен повдигане на вежда, понякога смях гръмогласен и сардоничен, но никога сериозно отношение. И тук ме тресва, ама такова, съвестта ме тресва, не капаците и тенджерите, защото разбирам защо ми е подарено това.

„Преодолейте депресията с Бероний“

Стана ми мъчно, че съм такава свиня. То не бяха подигравки, то не бяха танци на шамани с камъка, абе… поизложих се. Някой се е притеснил за мен и Декемврийската ми депресия. И по неговия си начин е решил да ми помогне. Ужасно гузно ми стана. Милото човече ми подава в ръцете неблагодарни неговия си малък начин. За помощ. ГОСПОДИ! И Е ПЛАТИЛ 10 ЛВ! Господи, аз съм ужасна сволоч и неблагодарен урод! 10 лв човек… В смисъл… Не е като да не знам кво е да отделиш 10 лв за някой, ей така, от нищото. Започвам трескаво да чета из нета за Бероний, изритана в бъбреците без камъни от съвестта. Разбира се, Уикипедия си има цялото инфо на света:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9

Аха! Значи все пак не е съвсем дрън-дрън. Такаа, продължавам да чета в папируса.

„Защо древните хора не са страдали от депресия?“ Начи, аз не бих се подписала под това, но принципно хората, интересуващи се от прехраната си само, без да знаят дори за въшките и глистите си, без сметки за парно, без тая крадлива кучка в офиса, без 75 кафета дневно и 182 фаса тоже, без Станишев, Бойко и Местан не се вълнуват особено от депресарогенни неща. За което им завиждам. Наистина. И вероятно точно в тази им връзка с природата се крие тайната. „Хм“ – викам си аз „може и да има нещо, ДЕДАЗНАМВЕЧЕ! Депресирана съм и съм готова на всичко!“

Продължавам да чета. Единственото находище бла бла бла, 2000 г пр н е, бла бла бла. „Изненадващото е, че редица проучвание на камъка в наши дни сочат, че Бероният наистина притежава лечебни свойства срещу депресия – допирът до него води до повишаване на тонуса и общото състояние, неутрализиране на стреса, детоксикация на организма и др.“

Нещо като козметичката, маникюристката и фризьорката ми в едно! Един ден с тях и допира им и съм отлично позитивно настроена към повече от 1 човек. С тая разлика, че Бероний е 10 лв, а Коконий над 100. Сумарно.

„Начин на използване
- При депресия или тревожни състояния експертите препоръчват камъкът да се постави на челото и да се прекарат поне 10-15 минути в легнало положение и състояние на пълен покой.“

Все по-разумно ми звучи всичко това. В крайна сметка при СПА процедурите нали ти нареждат камъняци по тялото, сметам че дори да е просто ей така, да си повися с паве на челото 10-15 минути, все ще ми стане по-добре. Стига да е тихо. И тъмно. Абе има си условности, но да, мога го това.

Та ще пробвам, в крайна сметка трябва да имам за какво да се захвана. Трябва да има сламка, която да захапя и да се измъкна. И затова този подарък ми е мил. Защото има смисъл. В него. Даден му от някой. За мен. И Декемврийската ми депресия.

И защото най-интересното е, че докато пиша всичко това тумбата болни и хоспитализирани животни в клиниката, както си врещяха, мрънкаха, ровеха нервно в клетките и тревожно обикаляха в тях заспаха.

Бе, ай стиа глупости! За 10 лв можете да направите чудеса!

например?

Ето това:

http://www.stanidaritel.com/

Monday, January 27th, 2014 Козата Ани

2 Comments to Подаръците

Ма не сте ли чували, че камъкът е чудесен домашен любимец? Лесно се гледа, освен това е умен – бързо усвоява командите “стой” и “не мърдай”. Добре се справя и с “дръж”, стига да му дадеш първоначална засилка.