Козата Ани

Лон, по-лон, най-лон или море от торбички

Торбичките. Този аксесоар на нашето време. Търпях, търпях, ама то всичко има граници. Извинете ме, обаче аз имам некои съображения срещу торбичките. Ще ги изложа в кратко резюме и обяснителни ноти.

За да не ме обявите за Еко-наци ще оставя проблемацията с разграждането на торбичките за има нема неколко века за по-назад в списъка. 

 

1) Естетика:

Съжалявам, но мъж с торбичка на Била, Кауфланд, Лидл, Ню Йоркър и прочие е като жена с мустаци. Хем е ужасно грозно, хем не можеш да отлепиш поглед от там. Като труп на шосето. Хем знаем, че е нормално, хем малко е гадно. Сега, не ме разбирайте погрешно. Ако вътре има хляб, кисели млека, тоалетна хартия четворка, 2 краставици, веро, щипки и пакет ориз, то това означава, че сте пазарували и някак странно за мен не сте имали еко-торбичка, в която да си набутате препитанието за седмица и хАртията за почистване след употребата на препитанието, но нали казах, че не съм еко-наци. Та ако сте пазарували ок, приема се. Обаче торбичка или както я наричат в някои краища на България – найлонка, която да съдържа телефон, цигари, папка с 3 листа формат А4 и кабел за телефон, които свободно се мандахерцат из целия обем на торбичката, в ръката на мъж около 30 годишен, сравнително прилично облечен и с напета походка е нещо което ми докарва остри пристъпи на задух и суицидни помисли. Не мога, бе! Не ми понася! Защо, бе пич? Ми зЕми си купи една диагоналка, или тЕрикатска чантичка, или там както го наричате. Па ако искаш да си фешън си вземи Адидас такава. Ми тури я през рамо, изпъчи се, а у, тва онова. Просто много ми се искаше да го кажа това. Моля мъжете при никакви обстоятелства да не ползват торбички от хипермаркети, за да пренесат личната си карта. Нетърпимо грозно е. Почти колкото плетените обущенца. И изобщо найлонката (жестока дума) в скалата на гнусометъра се намира между плетените чепици, хавлиените бели чорапи със сандал, дългото ноктенце на кутрето, футболното киче и вафлите в косите. А, да, и секненето на улицата. Задълбах, ще премина на следващата точка, защото освен, че ми стана ясно, че няма да обядвам вече, може ако продължа да покажа какво съм обядвала вчера.

При жените пък е смешно. Не разбирам, след като не си обикаляла молове цял ден, то тогава защо ПО ДЯВОЛИТЕ се разхождаш до учреждението, в което работиш вече 25та година, с ръчна чанта с обем, равен на площта на Бразилия, но не в квадратни, а в кубични километри плюс 2-3 торбета. Едно за чадъра. Едно за папките с домашна работа. Едно за сетре, в случай, че захладнее. Всичко това се намира в моята чанта, която повярвайте ми, не е по-малка от ваште. Плюс още тон безумни неща, като тестове от Токуда, нож и най-вече платнени торбички. Да, да, млъквам.

2) Шушкането

Тия торбета имат едно характерно шушкане. Обикновено този звук се чува, когато някой чопли нещо в торбата, а понеже тя е необятна, то шушкането е продължително и особено дразнещо. Начиии, като ми зашушка некой с торбенце и ми иде така да му тресна един, че да му завъртя сополя дважди около врата. То верно, може да си кажете, че имам некво обсесивно разстройство към торбичките, обаче това е звук, който в един момент така завладява мозъка ми, че чувам само това, разбира се и малкото сумтене около шушкането. На третата минута започва да ми трепка десния клепач. Долен. На четвъртата се потя обилно. На петата се боря с поривите за убийство. На шестата не помня какво става, защото губя контрол и имам бели петна. Понякога и червени, от кръв. Не знам чия. Виж, платнените торбенца не издават тоя звук. Но, понеже казах, че не искам да ме смятате за еко-наци няма да изтъквам това като особен позитив.

3) Хаосът

По стара българска традиция, торбичките се ползват за сметосъбиране. Забелязвали ли сте какъв хаос настъпва, когато на едно място има повече от 3 торбички? Ваденето на торба за боклуците първо е неравна битка, творо торбата изглежда ужасно употребена. Трето торбата винаги пази спомен за предното си съдържимо, а именно трохи или примерно кисело мляко. И разбира се, докато намерите подходящата торбичка преминавате през всички останали, които естествено не са с нужния ви обем, а всичко това е съпроводено с… шушкане.

4) Ниско КПД

Единствено като обем са ок. Обаче се късат. Разбира се, това винаги се случва, когато носите яйца. Минимум. Или дълбоко замразено месо, което постепенно се размразява и през скъсанкото се процежда чудна червеникава супа от кръв и вода. Обикновено това се случва по седалките в колата или в багажника й. Което на платнената торба за много многократна употреба не й се случва. (Еко-наци, знам, знам)

Практически една найлонова торбичка можете да използвате горе долу… 1 път. След това тя се къса, смачкана е или от надписа й Фемикур остава само един загадъчен Кур, което понякога е малко не на място.

5) Екология

Дойдохме си на думата. Разграждат се за 100-200 до 500 г. Т.е, вместо да оставяме след себе си дела, изкуство, култура и геном, ние оставяме найлон. По данни на Министерството на околната среда и водите найлоновите торбички, които се купуват в България годишно са около 3 200 000 000. Всеки българин използва средно по 1 найлонова торбичка дневно. 80% от тях се използват еднократно. Алоу, искате да ме заринете ли, бе?

Когато излезе вятър родният ми град започва да прилича на някъв хорор абстрактен филм или инсталация на напълно луд артист. Целите дървета са с найлонова корона, а при последната буря една найлонка се опита да ме плесне по лицето. Ми… Некакси… Не знам. Ае, да кажем, че не ми пука, че е ужасно мръсно и замърсява природата за векове. Ама грозно е, бе!? В смисъл… Бе грозно е.

За сметка на това платнените торби:

а) сгъват се лесно и се побират в МАЛКА дамска чанта

б) ползват се доооста дълго

в) плащат се еднократно

г) перат се

д) дизайнът им е в пъти по-добър

е) издържливи са

Та всъщност аз съм си еко-наци. Ама и естет. И най-вече не харесвам най-лон.

И да не забравяме, че аз имам лична вендета с най-лона!

 

8 Comments to Лон, по-лон, най-лон или море от торбички

1. 

   Има едно велико творение на текстилната промишленост, нарича се раница. Решава една камара проблеми и ръцете са ти винаги свободни. Може да побере всичките ти джунджурии + дебела книжка за в метрото + поне една платняна торбичка за всеки случай ако не ти стигне мястото и т.н. Аз лично в мойта успявам да побера пазара за около седмица. А да и при мен служи за балансиране на центъра на тежестта, заради шкембето
Angel on October 12th, 2012
2. 

   Две са основните характеристики на торбичките, които ги правят толкова популярни:
   1. Те са там, когато ти трябват – на никого не му пречи грозния им вид (затова голяма част са и с реклами по тях), шушкането, ниското КПД и прочее. Искам да си занеса бирата от магазина до вкъщи. Няма цял ден да се мъкна с пазарска чанта по джобовете.
   2. Себестойността им е незначителна. В повечето магазини ги предлагат без пари. Всички вярваме в екологията, но простата сметка показва, че за една рециклирана торба от хартия е нужна в пъти повече енергия (главно от невъзобновяеми източници) отколкото е петролът в найлона.

   Положението с торбите за многократна употреба не е чак толкова розово и най-вече хигиенично. И пак – хигиената е свързана с пране, което от своя страна вреди на околната среда (перилни препарати, мръсна вода) и т.н. Не е сигурно, че модата днес ще е същата утре. Може да не шушка, но пък за това ще мирише. И на всичкото отгоре мога да си купа поне още няколко бири, вместо една торба за многократна употреба.

   По-интересна тема е защо тези, които искат да събират разделно отпадъците си(вкл. тъй мразените торбички), няма как да осъществят това? Или защо е пълно с бездомни животни, които ровят в кофите и изваждат торбичките със смет? Или пък защо бившия кмет и сега вожд на нацията не може 10 г. да реализира мечтата си за завод за боклука на София?

   Може би проблемът все пак не е в торбичките?!!
Guro on October 12th, 2012
3. 

   Like ot na Berlin, prydlo
Nenova on October 12th, 2012
4. 

   Проблемът, разбира се, не е в торбичките. Заменяйки обаче нещо, което ежедневно ползваме с екологичен продукт като например платнена торбичка или раница ще ни напомня непрекъснато да пазим природата около нас. Ако нямаме 2752 използвани найлонови пликчета под мивката в кухнята, може пък и да ни хрумне да си организираме разделно събиране на отпадъците – не просто хайде всичко в едно пликче и хоп в кофата. Все отнякъде трябва да започнем да живеем по екологичносъобразно и да пестим природните ресурси, които с времето се изчерпват.
Miryana on October 12th, 2012
5. 

   Неволно се сетих за това:
   http://www.youtube.com/watch?v=r7RzsRfYNFg

   PLASTIC…
Lazy_666 on January 3rd, 2013
6. 

   Мноооого добър текст, на който попадам чак сега и то заради Цанко, който го шерна. Във Фейса. Той е виновен!

   Значи, присъстваш на концерт. Разни хора пеят оперни арии. Зад гърба ти започва едно перманентно пшпшпшпшпшпшпшшшшшшшшпшпшпшпшш. Обръщаш се – лелка, която нищо определено не прави, просто държи едно такова в скута си. И като ДИША, това шумоли! Всички я гледаме. “Макаквоискатебе, къдедасидържаторбатабе!”, изригва тя по време на аплодисментите. Осведомих я, че или ще си държи торбата в скута навън, или ще я остави на празната седалка до себе си, например, ако иска да остане вътре. Разбра ме.

   Или девойката, дето от известно време не е идвала. На работа това. Може да са я прибрали най-сетне. Девойката де, не работата. Пишеше мейли до Ванга и Коцето Калки. Там случаят е медицински, нали, но доколкото не работя в психиатрия, не разбирам защо трябва да се примирявам. Тя има Шумоляща Торбичка. В тази торбичка има шумоляща торбичка с химикалка, още една шумоляща торбичка с друга химикалка, шумоляща торбичка с молив, още една – с тефтер, шумоляща торбичка с левчета, шумоляща торбичка със стотинки, шумоляща торбичка с дребни стотинки, шумоляща торбичка със шумолящи торбички… И т.н. Сяда и почва да си търси не тоя тефтер, ами оня тефтер. А после и правилния химикал. И торбичката, в която е торбичката, в която е торбичката с Оня Лист Хартия, който не е в торбичката, в която е торбичката, в която е торбичката с Другия Лист Хартия.

   Можеш да починеш и ги разбираш ония там маниаци, които един ден откачат, нарамват узито и изпотрепват де що шава в офиса. И аз искам узи. Вече знам какво се прави с него.

   Или оня момък в работоспособна възраст, който 24/7 кисне в интернеда. Торбичка, в която има торбичка с тефтер, до нея има торбичка с портфейл, до нея има торбичка с таковата за лична карта и прочее, там е и торбичката с химикалката, а до нея – торбичката с другата химикалка… Не, той не е освидетелстван, легендите твърдят, че е добре.

   Искам рестарт на вселената, ама не ми дават. ((((((
Marfa on July 29th, 2013
7. 

   В русенско казваме на торбичките пласички или пластички. Като отидох да уча във Варна на пазар Чаталджа исках да си купя една пласичка, а продавачката ме гледаше недоумяващо. Е, наложи се сама да я откача от кукичката на сергията, за да се онагледи искането ми…
   И пълнители за химикал си бях искала в една книжарница с думите “дайте ми тръбички”, но това е друга тема…
Ivelina on January 8th, 2014
8. 

   А в Търново най-лончетата се наричат сакчета
   За естетиката съм напълно съгласна, ама НАПЪЛНО!
Сико on May 11th, 2016

Leave a comment