Козата Ани

Ако пичеля, пичели цял народ

Има два типа играчи, сто процента сте ги срещали. Играчи не в живота, разбира се, а на ония простички игри – не се сърди човече, карти, домино, табла, морски шах, скрабъл… Разделила съм ги сама за себе си на Непукисти и Чукундури.  Аз съм от непукистите. Играя, за да се забавлявам. По дяволите, това е само игра, бе! Обичам да се смея, да правя напук и да послъгвам… Защото е смешно. И защото не играта е важна, нито победата, а това че сме заедно и си губим времето заедно, защото така ни е готино.

Мъжът ми е типичен чукундур. Той врещи и се пеняви и не разбира кое е смешното в това да слъгвам. Не обичам да играя с чукундури…

Чукундурите се нервират за всевъзможни неща. Простичък пример за това е, когато накарах мъжа ми да прочете „Мечо Пух“.  И изведнъж от спалнята се разнесоха ужасяващи крясъци и псувни.  Майката, детеродните й пътища, всичко. Влетявам в стаята ужасена и питам какво се е случило, очаквайки да е протекло парното, да се е сринал корниза, да има пожар, червените кхмери да са нахлули или поне да има три фрактури на бедрото.

-          Ей, тоя Йори, много ме дразни, бе! Мръсен киртак! Не спря да дудне, бе!

 Изнервил се, крещи, гърми и трещи по Йори. Магаренцето. Блъска по кревата и гледа освирепял. И чака разбиране. Сегаа, верно е, че Йори е малко досаден, доста черноглед и голямо мрънкяло, а понякога ми напомня на четиредесет годишен ерген, живеещ с мама, ама чак да те изнерви толкова, че да озвучиш квартала.

Или играем у дома на карти. Той сериозен. На мен ми дреме на шапката. Той със стратегия – като ти дам валето купа, значи бегам спатии, щото белотът ми е на кари, а съм казал терца, значи комбинацията е такава и трябва да ми пуснеш осмица пика. Следи, смята, мисли. Погледът вглъбен, все едно заложил апартамент, шест години от живота си и световния мир. А на мен ми дреме на шапката. Пускам си квото си имам и си играя за забавление. И понеже ми е скучно с всички тия комбинации, а много падахме, казах на девойката с която играех срещу тях:

-          Абе нямаш ли спатии, вземи ми пусни една.

Малиии, хвърли карти, всичко и пак започна да трещи. Става морав в главата, всички жили се показват. Мечтата на медицинската сестра, може да вземе кръв всяква – периферна, венозна, лицето му е атлас по анатомия на кръвоносната система. Целият се натаралежил, а мен ме напушва смях. Е, старая се да не се изсмея, че ще откачи, нали, ама все пак… WTF, бе!? Чукундур…

Веднъж играл с баща си на табла. Иван е един кротък, спокоен мъж. И си подсвирква леко с уста, докато играе, точно толкова силно и методично, колкото да дразни сина си. Ама щото се връзва. Ми то и аз да съм и аз ще си подсвирквам „Сладуно моме“ и ще се забавлявам с разнородната палитра по лицето на мъжа ми. Толкова се изнервил въпросния, че хванал зарчетата и ги отпочнал с брадвата. Направил ги на сол. Ми… Само като си представя как е маал с брадвището по мъничките зарчета, крещял е и се е пенявил и ми става смешно.

Аз затова и не играя с него. Щото толкова да не ми пука, ама толкова, че чак и това го дразни. Щеше да ме пречука веднъж, когато играехме на „макао“, не знам дали се сещате. Игра с карти, чиято цел е да набарбалякаш всички с карти, а ти да свършиш своите пръв. И понеже съм карък та всички ме заринаха с карти, което много ги забавляваше, както и мен. Почти цялото тесте беше в ръцете ми, а играта бая се проточи и започна да ми доскучава. Кой кво прави и нахаква козата с две до 10 карти. Няма край, а ония доволни и се хилят долно. А аз просто исках да се свърши и да правим нещо друго. Та като се поразсеяха и щрааак – набутах всички карти в ръкава си. Ни лук яла, ни лук мирисала. Дори не им направи впечатление, че тестето чувствително е намаляло. Ужасът дойде, след като бих и 5 минути по-късно им изсипах картите от ръкава ми. Адът, барабар с всички демони, духове, проклятия, търкалящи се очни ябълки и далаци, вещици и обезглавени девици, се изсипа върху мен. Това било нечестно, как можело, така не се правело и още сума бла-бла-бла. Не разбирам, бе хора. Защо? Начи смешно е като ме заливаха с океан от карти, а като ги изработих не. Е, що? Как па да не е смешно! Брее!

А на „Не се сърди човече“ как умрем да лъжаааа. Пада ми се 4 от зарчето. Лееекинко премествам с 6 стъпки. Или леееееекинко бутам пиончицата, докато „случайно“ попадне от другата страна на полето. Ми смешно е, пък! Смешно е, че не са видяли, смешно е, че съм се изтарикатила. Смешно е, че съм ги изиграла. Защото това е игра. Не е важно, не е дуел за чест, нито съм бирник да обера на хората имането, нито девствеността си са заложили, ни бъбрек. Просто зарчета, карти. Не турнири и медали. Ние сме си. Заедно се забавляваме. А като спечеля и се зарадвам с труимфална обиколка около масата и възгласи, че съм нъмбър уан е щото е забавно. Игра, някой губи, друг печели и всичко това е част от купона.

Не се връзвайте, бе, хора. Кво толкова? Ако целта е да печелите, то няма да играя с вас. Щото мойта цел е да се забавлявам. Ако сте там, за да се почеткате, че сте победител, то аз съм не, мерси.

4 Comments to Ако пичеля, пичели цял народ

1. 

   Все едно мъж ми описа И аз понякога припалвам от спортна злоба, ама никога до таквиз крайности. А с него не се играе – нито карти, нито компютърни игри, нито дори на “пържолки”.
Ник on March 8th, 2012
2. 

   Ей, все едно става дума за Ванко Сапунджиев!!!
Ива on March 30th, 2012
3. 

   И как така “не ти е цел да печелиш” и все лъжеш в твоя полза? Искаш да мамиш, да си “над останалите” и не разбираш за какво се ядосват? Понеже ти е… забавно? Ми да ти теглят по една патка, може и на тях да им е забавно, пък ти ако щеш викай, плачи и се ядосвай. Щото, нали – кефа е на първо място, дори да е за сметка на на другите.
Zer0 on March 21st, 2014
4. 

   Емиии…. Как да ти кажа, ако не спечеля няма да драматизирам, но се забавлявам в смисъла на играта, а именно победата. Измама в игра на карти без залози, между приятели и прочие е точно толкова адекватно, колкото кемтрейлс и заговорите срещу клета майка България. И не на последно място – патката, Zer0, не винаги е наказание Не ме плаши с патка
Козата on August 14th, 2014

Leave a comment