За очните прегледи

Майчице, как исках да нося очила. Толкова е секси. Не знам, страшно ми харева. И естествено се радвам на отлично зрение.  Ама толкова отлично, че когато на сестра ми й падваше лещата от зъркелото с влизането поглеждах пода и я сочех – Ето я!

shc.hu

Толкова отлично, че видях 2 сантима луфт в новопложената лампа от мъжа ми на тавана, а той се беше борил с това приблизително 3 часа:

-          Е – победоносно, – какво ще кажеш?

-          Емиииииииииииииии….. – това е един от ония моменти, в които съжалявам, че нямам очила и не мога да погледна над тях.

Последва, разбира се, скандал. Толкова можел, какво съм искала, няма как да стане плътно, на което аз само недоумях, за какво по дяволите ме вика и защо, при все, че е знаел за скапаните 2 см луфт в единия край и че аз, някак естествено, ще буча. Молел се е да не забележа ли, кво ли? Та аз имам отлично зрение. Той изсумтя, аз се фръцнах. След което той, с изтръпнали ръце от държенето нагоре си предствил как всяка божа вечер аз лягам, поглеждам лампата, поглеждам него и изсумтявам нещо. И след още  2 часа вече луфт нямаше.

Накрая започна едно главоболие и аз бях озарена, че най-сетне, НАЙ-СЕТНЕ Господ се е смилил над мен и ще имам секси маафака очила! Ще ги нося, ще съм красива, секси, ще съм неотразима и ще поглеждам хората изпод очилата и ще им казвам:

„Моля?“

Ама такова, с презрение,  надменост.

Ще гледам лошо, секси, злобно! Леко ще повдигам вежда, загадъчно някак. О, хепи дейз!

Бързо, много бързо записах час при лекар, офталмолог. Човекът, който ще ме дари с лелеяните очила, секси маафака!

- Добър ден. Идвам за изследването на очи.

- Кабинет 34.

Каква бяла клиника, колко чистичко, размишлявам аз борейки се със стъпалата. Страхотно! Браво, браво! Красиво, бляскаво и чисто. Така, така! Клиника е, трябва да блести! Идеално някак! Блясък, хигиена. Еверестът на бялото и чистото, лъскавото!

- Заповядайте – провиква се докторът.

- Здравейте, докторе. Имам главоболие и искам да разбера дали е от очите ми.

- Мхм, добре.- поглежда ме изпод неговите си очила, сякаш втрещен от радостния ми поздрав и нахилената ми мутра. – Елате да ви накапя тези капки. Леко ще ви разширим зениците, за да може апаратът да отчете всичко.

- Разбира се – и с готовност се мятам на капките.

- Ще го направим 3 пъти, през 20 минути, ще имате леко затруднение със зрението. Спазвайте точно интервалите от 20 минути. Много ви моля! 20 минути! Двай-се!

- Да, да, да! – Ама този май ме смята за идиот! Какво ми повтаря с тоя назидателен тон?! Разбрах, бе! Баааси!

- Препоръчвам ви да не напускате пределите на клиниката.

Да, определено ме смята за идиот. Това, че съм руса не означава нищо, по дяволите. Какво да правя тук! Наистина им е хубава клиниката, скъпичка някак, готина, ама да прекарам 3 по 20 минути в чакалнята?! Дадада, съвсем съм сигурна… Кретен! Вън слънце грейнало, зимата си отива, птички плахо подават глава изпод тоновете прахоляк и мръсотия, а аз ще вися вътре. Па ще взема един фас да изпуша и така.

Излизам вън паля цигара и изведнъж нещо става! Слънцето е отвратително ярко! Отвратително! Чак боли. Да не е заради ядрената електроцентрала в Япония? Започна ли краят на света? И минаха ли тия първи 20 минути.

О, УЖАС! НЕ ВИЖДАМ! АЗ СЪМ СЛЯПА!

Разбира се! Разширил ми е зениците. Ами сега? Как да разбера кога са минали 20 минути, за да се върна? Господи! Какво да правя сега? Помощ! Къде съм! Къде е входът на клиниката? Някъде зад мен беше, мамка му! Протягам ръце и го търся.Намирам го и да, винаги има и стъпало…Чудесно. Влетях в приемната, щурмувах си я даже. Вероятно са ме изгледали. А може и да не са. От къде да знам. Не виждам.

Благодатна липса на пряка слънчева светлина!

И изобщо не разбирам тази истерична педантичност с цветовете в клиниките. Защо всичко трябва да е бяло и така да отразява? Защо трябва да е толкова чисто? Блясъци, отблясъци – все пирони в мозъка ми. Милиарди лампи! Тия тук изобщо мислят ли за преразхода на енергия, за планената, за мен дори! Смятам да направя забележка. Какво му е на синьото, розовото, цвят далия или пепел от рози дори? Тези хора нямат акъл! Безобразие! Избодоха ми очите. И къде е часовникът тук? И колко е часът? Как, по дяволите, да го разбера? А така ми беше НАТЪРТЕНО да спазвам времето…Дали ако си погледна часовника на телефона ще успея да фокусирам…ОООО! Защо им трябва да ги правят толкова светещи тези телефони…

Виждам някаква неясна фигура да се движи. С неистова радост се нахвърлям към нея и я питам колко е часът.

- Не мога да ви кажа. Нямам часовник

- Аз имам. На телефона. Моля , погледнете

- Ми…11,20 е.

Радвам се, че не видях физономията му. Не звучеше особено приветливо. Говореше с тон, с който се говори учтиво с луди – хем ти е жал, хем те е гнус…Оттеглям се с благодарности, в отговор на които дочувам неясно мънкане. Радвам се, че не виждам.

Офффф, стълби! Толкова ги харесвах в началото…И навсякъде лампи. Хиляди лампи. А ТАЗИ саксия какво пък прави тук на стълбите? Аранжорът на тази клиника е пълно куку! Мисля, че само малко пръст се разпиля, но не мога да съм категорична. В смисъл малко или много беше пръстта, но я видях.

О, мамка му! А как да видя номера на кабинета? Забелязвам силует с вдигнати ръце да опипва пред себе си. Там ще да е. Щом това създание не вижда, значи съм на прав път. Едва ли ще ходи  така пред гинекологичния кабинет, нали. Аз поне по-инак си представям човек по време на гинекологично изследване. Запътвам се смело и със страшна сила, като изплашен човек, който е видял Иисус, но след малко съм силно разочарована, когато се удрям в нещо гладко и блестящо. Какво по дяво… Огледало. Прекрасно!

- Госпожице, насам.

Докторът. Спасителен глас. Поглеждам назад, където трябва да е огледалото, но нищо не виждам. Естествено. Дано този трясък да не означаваше, че има нещо счупено. Усмихвам се глупаво по посока на гласа. Навеждам глава и разчитам да съм миловидна.

- Закъсняхте! Казах 20 минути.

- Ами..Бях малко възпрепятствана. Имах проблем с ориентацията…

- Затова ли нападнахте огледалото?

Ха-ха! Много оригинално…

След второто накапване, както и след третото реших да огранича обиколките си из клиниката и околностите до първия стол изправил се на пътя ми. Не, че беше лесно да идентифицирам , това в което се блъскам като стол, но все пак регистрирах успех в средно 1 от 3 опита.

Нищо ми нямало. Ясно. И този път няма очила за мен. Защо ли очаквам нещо друго, след този очарователен старт. Не ми харесва този лекар! Сега как ще съм секси маафака! Как ще гледам презрително еротично? Без очила…. Абсурд!

Как ли да се замъкна на работа? Това слънце ще ме убие. Мразя го! Скривам очите си с ръце и се опитвам да разпозная някое превозно средство. След 20 минути мъчения, само подозирам, че са 20, все пак няма как да ги засека, се отказвам и се мятам в първото средно по големина жълто нещо с приблизителни размери на кола. Как съм му платила на бакшиша само аз си знам…

Ама защо и в нашата клиника всички стени са бели? Каква е тази кретения? Това да не е някаква масова психоза?!

Всички са заринати с работа, за това без много обяснения подхващам пациент.

За съжаление всеки преглед започва с измерване на температурата. Защо за съжаление? Защото след като термометърът свирне трябва да ВИДЯ какво е отчел.

След като преглътнах унижението, от това, че помолих собственика на кучето да ми каже какво пише на термометъра си тръгнах.

Изводи:

1) Не се мятайте на първия хрумнал ви аксесоар лекомислено. Очилата са хубаво нещо, но до тях се стига трудно.

2) Не всичко насреща може да ви помогне. Може дори да ви нарани, да не говорим, че може и да счупите огледалото.

3) На очни прегледи ходете със слънчеви очила.

Wednesday, October 5th, 2011 Козата Ани

3 Comments to За очните прегледи

  1. Тея дни май ще се сдобия с тъй желания аксесоар. Дано попадна на свестен доктор, че преди време такива цайси си направих, че се налагаше след работа колегите ми да ме качват на маршрутката след като 2-3 пъти обърках номера и се озовах в непознати части на любимата ни столица.

  2. Ива on March 26th, 2012
  3. Не, просто ще умра от смях. Разбирате ли смея се с глас, опасявам се, че ще събудя цялото спящо семейство. От къде ми попаднахте. Благодарна съм!

  4. Неци on December 30th, 2013
  5. :D :D :D

  6. Елия on January 12th, 2016

Leave a comment





Последни постове

Категории