Как да кръстим домашния любимец
Сред хората, занимаващи се с животни съм известна със странните имена, които давам на подопечните им. Просто защото съм креативна и ми е писнало от Сара, Джони, Хера и Рони. Името трябва да е хубаво, ясно и уникално. Така да се каже смятам, че някак трябва да се обнародват качествените имена и поради туй пиша този наръчник.
Тъй като съм лекар и съзнанието ми е деформирано, животното най-често получава име, от което става ясно какво е било заболяването. Веднага в съзнанието ми изниква котката Кензиния. Милата, беше с толкова тежка диария, че името някак само си дойде. То е силно, драматично дори и напомня имена от бразилски сериали. Или Мамалия, горкото куче имаше огромни млечни жлези. Краста е кучето с …. крастата. А кучето с фрактурата на челюстта беше Челюстин. Желязка пък, милата беше така натрошена, че в нея сложихме един тон железа. За Гъз няма нужда да пояснявам как е дошло името предполагам, но ще го спомена по-долу. На Коста бедрената кост беше на сол. По медицински съображения бяха и Живка, и Здравка. Освен тематичните имена обичам и звучните. Седефчо, Васил, Мунчо, Гена, Ани, Страхил, Теменужка. Понякога пък не ти идва нищо на акъла, така беше кръстен и Бали Мумеча.
Все повече си мисля, че има някаква грешка с даването на имената на хората. Защо трябва да е с раждането? Не може ли няколко години да сме с номера или кодове, нещо… де да знам какво, а после, с развитието на човека да му се даде името, което най-добре ще му пасне. Ето, аз примерно, щях да се казвам Здравка. Едровата съм, бойна, плямпало съм. Същинска кака Здравка. Каква ирония. Баба ми много е настоявала да се казвам точно така, но баща ми е настоял за съвсем друго, та даже е имало лек семеен спор по повода. Лек, лек… не е бил особено лек.
С годините се оказва, че не само аз обичам такива имена, а много от стопаните също. Имах клиенти с женска котка, които в началото настояваха, че е мъжка и я бяха кръстили Гарелов. Странното беше, когато Гарелов избяха и посред нощ хората тичаха из квартала, крещейки „ГАРЕЛОВ, ГАРЕЛОООВ“. Не че нещо епохално е станало, но комшиите им от тогава ги гледат по различен начин и ги избягват. Ходи обяснявай, че не страдате от наследствено заболяване и когато сте в криза не крещите из квартала имената на журналисти.
Много е важно да не ви е срам, докато изговаряте името на любимеца си. Верно, че аз лично ще го оценя, но повечето хора са някак тесногръди. Например, записвайки в дневника една котка се стигна до името на животното и хората започнаха да мънкат.
- Как се казва?
- Тъмнмн мнънънмъ
- Моля?
- Тъмнмн мнънънмъ
- Не ви разбрах.
Оказа се, че котката се казва Тъпото Копеле. Не разбрах защо ги е срам, името е велико, котката наистина беше адски тъпо копеле! Зъл, нахален, абсолютен киселяк и противяга. И ако беше Принц Пухчо щях да повърна!
Също така една девойка мечтаела да има огромен ризеншнауцер и той да се казва Гъз. Не й позволили и й взели дакел…. Кучето беше кръстено Дупе. Каква креативност, какъв размах! Момичето показа последователност и упоритост!
Като казах Гъз, по-горе го споменах също и обещах да разкажа, без да навлизам в подробности. Заболяването му не беше важно, но неговата история е базисна в контекста на кръщаването. Животното беше настанено в приюта за безстопанствени кучета в Горни Богров. Малко беше своенравен и бягаше, та се случи да го гонят из приюта и да питат доброволците:
- Да сте виждали Гъз?
И понеже вече си бяха научили урока пичовете от приюта, след като им връчиха куче с името Анус, то много бързо беше прекръстено на Януш. Не за друго, а защото името породи бекрайна дискусия от сорта:
- Как е днес Ануса ви?
- Не тъпчете Анус прекалено, защото е дебел.
- Имаме един Анус за осиновяване, много симпатичен е.
В момента пък имам четири котета. Леле, толкова са черни и грозни, а понеже са съвсем невръстни и имат баси странните движения, същински рапъри! Ето защо са Йо, Нигга, Генгста и Тупак. Тупак е момченцето, но е толкова смотан, че с пълна сила върви към името Тъпак. По същите причини обгрижвахме куче, което се казваше Тъпи Глосъп. За справка – това е литературен герой!
Разбира се, не трябва да забравяме Бали Мумеча, който получи това име, след като питахме довелият го как се казва животното. Всеки път момчето отговаряше „ба ли му меча?!“.
Една от любимките ми беше кръстена Чебуратор. Първо защото приличаше на Чебурашка – същото добродушно тъповато излъчване (беше горе долу и толкова интелигентна), но ходеше като терминатор, поради четирите операции на крайниците.
Спомням си и Пепа Секса. Има една такава фолк певица. Кучето така си въртеше задника, все едно беше в непрестанен чалга делириум. Идеааално й дойде това име.
И разбира се голямата фигура в моя живот – дакелът Джибри. Оригиналното име е Бибри, но разбира се бързо го модифицирахме. Факт е, че пасва на животното със страшна сила.
Като пример за неудачно име бих дала Дъсти. Собствениците й при разходки бяха считани за най-приветливите люде в района. Защото всички смятаха, че казват Здрасти. Хората любезно отговаряха на всяко напомняне на Дъсти да не души там, да дойде или поне да не закача другите кучета с леко почуден тон и сто процента са се чудели „Тоя от къде па го познавам“.
Понякога ме ползват за справочник и кръстник за животни. Но скоро бях безкрайно разочарована от адски близък човек. Взеха куче точно от този приют. Кучето е абсолютна нелепица. Когато братята и сестрите му на пет месечна възраст бяха по шест-седем кила, той беше килограм и половина. Грозен като смъртта. С рядка козина, суха и пършива, а кожата му на свое място беше мазна, дори гадна. Пълен смотаняк! Купиха му нагръдник, който когато поръчвах мислех, че е за кучето на Барби. Толкова малък беше. И противно беше кучето. Зъл, лае непрестанно, но от оня тип лай, дето от честотите ти се иска да се гръмнеш бързо и междувременно се скрива бързо зад полата на осиновителката си. Егати кретена! Приличаше на плъх, а поведението му беше на пълен страхливец и подлизурко. Ето защо предложих да го кръстят Страхил. Щеше да му пасне невероятно! Е, не срещнах подкрепа и сега е Ози. Е, нема що…
Разбира се, за дребни животни са удачни имена като Цезар, Вихър, Чавдар и Величка.
Ето защо, мили хора, дайте малко по-така с имената. Не за друго, но наистина е забавно, а на самото животно му дреме дали го наричате Шушенце, Писенце, Принц Пухчо, Бърнард или Пуньо, Цаньо или Мунчо. То просто ви обича. Нищо, че вашето име е Щерю.
34 Comments to Как да кръстим домашния любимец
Leave a comment
Последни постове
- Сезонен наръчник за начинаещи коткари
- Кожодери
- Награда за хуманизъм или за правозащита е “Човек на годината”?
- Скопие, надцакай ни, стига да можеш.
- Персонален будител
- Море от уроди
- Подаръците
- Когато някой се самозабрави, или законите не важат за Мтел – парт ту
- Лон, по-лон, най-лон или море от торбички
- Когато някой се самозабрави или законите не важат за М-тел
- Митове за хомосексуализЪма
- Хонда? Не, мерси! (парт ту)
- Баба Марта и кичът.
- За предразсъдъците и ИстаНбул
- Филми ли?
- <3 nEsKa е 24-тi mai <3
- Мили Дядо Коледа
- Защо харесвам 8ми март
- Съновник? Нема нужда!
- Ако пичеля, пичели цял народ
- Как е редно да празнуваме
- Кратък курс за поведение на средностатистическия атеист в църква
- За очните прегледи
- PR-ът не е лесно занимание
- Митницата или аз в няколко рунда
- Носталгично за блажната кръчма
- Хонда? Не, мерси!
- Как да кръстим домашния любимец
- За комарите и бирата
- Кармата да пътуваш като лузър
- Не обичам зъбарите
- Да убиеш печка
- Да си идиот си е професия
- Картинг хорор
- Бракувах брака
- Наръчник за измъкване пред КАТ
- Аз съм хейтър!
- Кой уби чалгата, бе?
- Откритието „Обществена тоалетна“
- ДолО Лола!
- Любовта е по-силна от всичко. Буквално
Ох, разплака ме от смях! Страхотно поднесено, благодаря сърдечно!
По тоя повод – любим виц:
“Биг Ша взел на Лил Ша коте и го кръстили Мър Ша”
Супер!!! Много ми се искаше да си кръстя кученцето Въшка, но след доста викове и скандали със Сапунджиев успях да му дам не толкова звучното име Точица. Та сега си имаме малка зла Точка.
И мене ме докара до сълзи:):):)
Наш Куньо, на който сме 4 или не знам кои по ред собсвевници, официално се казва Стив. Обаче ние му викаме Куньо, Маймуньо, а има и индианско име -” Пет пари в кесия”.
Нема такова обичливо същество на земята.
Хахахааа,велика си!Да разкажа и аз нещо-в квартала си намерили дакелоподобен черен дзвер и когато младежа си го разхождал всички му се радвали много,особено девойките и тъй като било лято и те се навеждали и той с удоволствие гледал бомби на воля!Та от тогава кучето се казва Бомба!Пълен дивак:)
Моя черен котарак се казва Луцифер… нямаше такова зверче, като малък хапеше всичко наред,особено обича боси крака. Същински дявол! Едно куче пък кръстихме Магарчо, защото беше голям като магаре и също толкова инат. На друго пък дадох името Топкалан, от топка и сладуран… дребен, трътлест и умира да го галиш по коремчето.
Черната котка на баба ми се казва Въги (от въглища). Предишната ми котка беше Полина (викахме й Поли) защото първо беше на един полицай, но той не я искаше вече. Първия ми котарак пък беше Пума (черен и грациозен като истинска пума, нищо че беше мъжки). Аз съм напълно “за” за даването на нестандартни имена на домашните любимци и на мен лично ми е писнало от имена като Томи, Мики, Сара, Рекс и т.н. Надявам се да съм обогатила статията с моите имена
)))
Като студенти около общежитията постоянно се мотаеха котки. Та осиновихме си една мисля, че мъжко беше, името- Тукат. Беше много буен котарак. А като деца със сестра ми намерихме малко кученце, приютихме го, като си мислехме, че е момче кръстихме го Ричи (тривиално) ама с времето го гледаме че само кляка та минахме на Рейчъл.
Да, много похвално. Да лекуваш животинки и да ги окачествяваш с определения като “тъп”, “смотаняк”, “кретен” и “грозен като смъртта”…..каква любов към животните, какво чудо!
Любовта не е само еднорози, пухкави зайчета, Есмералда и Патрик.
Любовта е да виждаш недъзите, пороците и дори най-малкия негатив, но въпреки това или точно заради това да обичаш.
Любовта е да можеш да се смееш над обикновените неща, защото знаеш, че обичаш чисто.
Любов е да наричаш нещата с истинските им имена, а докато ги изричаш да с цялата любов, която имаш в теб.
Любовта е да наричаш нещата с истинските им имена и да те обичат затова.
Любовта е да ти се казват нещата с истинските им имена и да обичаш това.
С цялата си любов наричам собствения ми мъж “чукундур”. Ако го нарека “пате” ще съм просто някоя си.
Няма трайна любов, в която да има неизказани неща.
И понеже си позволявате да ме окачествявате вие в момента с цитати, ползвали сте такива за кучето Ози. Ако желаете ще помоля собственичката му да пише тук. За да разберете тя колко го обича. Въпреки че е такъв или онакъв. Защото това е любов.
Останалото е поза и абсолютна глупост.
Скъпа User,
Обожавам си кучето, което е грозно, безумно с ужасно много козина на врата все едно няма такъв, с ужасно малка глава на фона на огромното си тяло, с пилешките си краченца и напълно несъразмерни уши – той за мен е Бози, Мози, тъпак, нещастник, лузър, смотаняк и да грозен като смъртта – ПРОБЛЕМ ЛИ ИМА?
Разбирам МИЛИЧКА, че ти СЪКРОВИЩЕ, някак разбираш ПАТЕНЦЕ любовта, само когато ШУШЕНЦЕ се пишат милички БУБЕНЦЕ неща.
Странно тогава защо горното изречение звучи така иронично, а всичко написано за кучето ми така мило с любов.
имам прекрасен котарак,който преди година пратихме за 4-5 дни на женска и горканчо от много секс му се беще протрила чурката,водихме го на лекар и съответно в клиниката се скъсаха от смях;)))и сега като ходим се подсмихват като го видят…..та страх ме е,ама да те питам как би го кръстила,хахахахаха?
Дали гадинките на убийствено скучните стопани не страдат от някаква тежка форма на депресия?
Толкова много бездомни,малтретирани и страдащи животни и хора има (някои от тях със сигурност дори са с красиви имена!),че не е идвало ред да се замисля…
Още сега ще кажа на Еврофутбол и бъхльото Ботьо,че са ебаси късметлиите!
ЗАЩО НЕ СИ НАПРАВЯ АЗ ЕДНО МОМИЧЕНЦЕ И ДА СИ ГО КРЪСТЯ КАСИОПЕЯ/ПАТРИЦИЯ/ИЗАУРА?! ЗАЩО, БЕ?! Юзър, дайте предложение за стойностно женско име, което ще гарантира отношението ми към детето ми, моля!
Що си губите времето с хора, които нямат и грам чувство за хумор, и търсят интриги?!
прекрасен текст, отдавна не се бях смяла така, чак до сълзи. Благодаря и на Мила, чрез чийто линк стигнах до тук
Имах котка Джанка. Като порастна се чудехме дали не е време да я прекръстим на Слива…
Не, че моа да напиша нещо умно, ама гледам другите писали… Ми мойта черна френска булдога се казва Сиси. Щото е прекрасна и принцеса и пърди като яде пържено и грухти щото са й криви дихателните пътища, зъбите й са разположени в устата все едно някой ги е хвърлил и кой където хване… И освновно живее във Виена и местните бабки като чуят да я викам уринират газ. Та искам на цялото човечество от тук като един Веселин Маринов да викна: Може и нежно!
Искрено се забавлявах (: Поздравления за хумора! Към последния списък мога да добавя несбъднатия ми план за йоркширския териер Цербер (приемливо е и Буцифал).
БЛАГОДАРЯ!!!!Отдавна не се бях смяла,а сега се смях яко,на глас.Благодаря и на авторката,и на коментаторите.Много сте свежи.
Смях се със сълзи. Невероятен и много истински текст!!Сетих се, когато кучето ми Буря се беше загубило и аз крещях из квартала: Буряяяяяяя. И една женица излиза на терасата и ме пита: Абе момиче, ти защо предупреждаваш, че идва буря?
Бива ли да добавя и моите двама котараци към списъка Бекон и Яйца? По стечение на обстоятелствата те живеят в чужбина и са деца от смесен брак, затова на английски и така малко безмислено, но за тукашните ширини е еквивалента на Баничка с Боза. Етимологията – като бебета още понеже са братя-близнаци искахме хубава двойка имена, които си ходят и вървят заедно, и да не са Ромул И Рем. Единия беше доста лаком та обикновено му се подвикваше прасе, прасенце, свиня такава, свинско и други такива мили обръщения. Та, гениалния ми мъж предложи, защо не Свинско и Шунка? Свинско и Бекон? Аз викам, еее, това не е нормално като двойка казано, двойка е Бекон и Яйца. Той: А, готово, щом си казала, няма да се противя..И така.
Да добавя и аз. Със сестра ми обичаме черните котки и си осиновихме една. Сестра ми искаше да я кръсти Блеки, Маджик, Меги и прочие подобни клишета. След близо двучасов спор на бутилка бира не стигнахме доникъде с името. Най-накрая погледнах бутилката бира и я кръстихме Ариана поради липса на консенсус. Та сега котката като забегне през терасата и сестра ми почва да крещи “Арианаааааа….”
Отдавна не бях се смяла така, чак сълзи ми потекоха. Благодаря ти, докторке за хумора.
Грозно не беше, просто беше… обикновенно. Обаче имаше пъпна херния и го кръстих Пъпчо. Да, ама един ден Пъпчо изчезна. На всичкото отгоре Пъпчо беше женско. След като налепих квартала с обяви, че го търся, и награда бях обявила (исках да го заведа на операция за хернията)е вервайте ми обаждаха се сума ти хора, че са го намерили… само че ми носеха мъжки котета. Гледаха недоумяващо, когато им казвах “това не е Пъпчо, щото тя е женска, а вие ми водите мъжко”. Те милите, като прочели Пъпчо явно изловили де що намерят котараци из квартала. А истинския Пъпчо така и не се намери…
Та да споделя и аз за един нестандартен случай – имахме около блока едно бездомно коте, от ония тигровите, дето “най се търсят”
Имаме котка която се казва Мъри -доста скучничко ,но моят син започна да и вика Глупи понеже била много глупава.Всички единодушно решихме,че новото име много повече и подхожда :Р
Умряла съм от смях с тази статия, ей!
хахахаха, да спомена само, че дворната кучка (т.е. тази, дето си е избрала да живее и ражда точно в двора на нашата къща) я кръстихме Куче-майка, а от нея запазеното потомство са късокракият с плоска глава и лисича муцуна хитряга Антон и кривокраката, тъпомуцунеста, подлизурчеста и дебела като бъчонка Сузана-Путарана, накратко Пути
Пишеш невероятно увлекателно. Преди да продължа, не мога да не споделя, че 16 години ме радва и раэбира моята дребна и упорита Баба Илйца.
Много забавна статийка, да кажа и аз за моите животинки със странни имена. Та подариха ни една котка и тя постоянно скачаше на прозореца на вратата да гледа какво правим вътре и се държеше само на лапички, та и викахме Стреличка, после нейното синче беше като трън в гащите, защото беше останал без майка и много силно мяукаше та името му беше Транаки на галено Трънчо. После изврънках нашите кокошки да ми взземтат, три бяха и баща ми ги кръсти Супичка, Чорбичка и Бульончо. И вчера си взех патенце и сега се чудя как да го кръстя, първо беше Свирчо щото много пищи ама не ми дадоха да го кръстя така, че сегашната котка и Сивчо и ще се бъркат, ако някой има идеи как да гръстя пате може да споделя
Що бе, кво им е на имената Макс, Рекс, Аякс, Зевс, Цезар ? Или пък Джена, Джина, Джуна, Джуджа, Жужа, Жужка, Лора, Тера, Сара, Хера ?
А това, че има хора с имена като Пешо, Гошо и Тошо или пък Здравко, Живко и Желязко или Елица, Милица, Зорница, Деница, Ралица и Аница в една компания – те не са виновни
Подкрепям напълно идеята-имена да се дават след оформянето на индивидуалността,аз например се виждам като Невена…нямам обяснение,но е така.Сина ми много обича да си измисля свои думички,ползва си ги вместо общоприетите и често хората не разбират за какво говори.Една такава е чочинци,което е еквивалента на душичка,хайванче,сладурче.Та,взе си моя син наскоро котенце и взехме да умуваме как да го наречем.Предложенията варираха от Татунчо,през Сачмо-до Търльо.Казвам му-изчакай да видиш,какъв му е характера и тогава решавай,а той-”Ми,кво да го гледам,виж го какво е чочинци,кротанче!” и така си му остана Чочи,ама всички си мислят,че сме го нарекли на Ч.Попйорданов / лека му пръст!/
Страхотна статия – направо умрях от смях. На всичко отгоре си спомних, че имаме един котарак, който първоначално смятахме за женски и го наричахме Белка. Той обичаше да си похапва доста и тогава мислех, че нашата Белка е бременна. Но когато разбрахме грешката си го наричахме с по-американско име. По-късно решихме да е Татунчо, а накрая се спряхме на Туню. Имам и друг котарак, който се казва Мароко, поради това, че не дава да го галим – дере до кръв. Имам и куче-Геро. Името му идва от бялата шарка на врата му(той е черен с бели лапи), но понякога го наричаме Герасим.
Мъж ми е Щерю
Когато дойде вкъщи ветеринарят за да направи първите имунизации на псето му на Щерю
и пишейки му паспорт, попита: Как се казва кучето. Щерю отговаря : Трендю. Докторът вика: Щерю, кажи сериозно, бе!. А Щерю съвсем сериозно отговаря : Брат, в тая къща всичко е на ташак, бе. А погледът му молеше за разбиране.
По повод Трендю:
Бе Аз исках кучето ми да го кръстим Стамат, едно такова стабилно име стои за златист Кокершпаньол , ама надделя семейния съвет та го кръстихме Трендю. Аз им го върнах обаче като кръстих едната котка Мичка!
Хаха,и това е готино:)А аз имам една Грозилда-толкова беше грозна когато я намерих,та чак изглеждаше хубава.
А Величка е страшно удачно и прекрасно.
Да се отчета и аз. Имам дакел, който взех на 40 дни и първ го видях на снимка. Тогава реших, че най-подходящото име за него е Шостакович. Така се и казва! Казвам му Шоши, Шошко и Шошинце, а Шостакович е запазано за моментите, когато му се карам. Всичко разбира ^_^