Как да кръстим домашния любимец

Сред хората, занимаващи се с животни съм известна със странните имена, които давам на подопечните им. Просто защото съм креативна и ми е писнало от Сара, Джони, Хера и Рони. Името трябва да е хубаво, ясно и уникално.  Така да се каже смятам, че някак трябва да се обнародват качествените имена и поради туй пиша този наръчник.

Тъй като съм лекар и съзнанието ми е деформирано, животното най-често получава име, от което става ясно какво е било заболяването. Веднага в съзнанието ми изниква котката Кензиния. Милата, беше с толкова тежка диария, че името някак само си дойде. То  е силно, драматично дори и напомня имена от бразилски сериали. Или Мамалия, горкото куче имаше огромни млечни жлези. Краста е кучето с …. крастата. А кучето с фрактурата на челюстта беше Челюстин. Желязка пък, милата беше така натрошена, че в нея сложихме един тон железа. За Гъз няма нужда да пояснявам как е дошло името предполагам, но ще го спомена по-долу. На Коста бедрената кост беше на сол. По медицински съображения бяха и Живка, и Здравка. Освен тематичните имена обичам и звучните. Седефчо, Васил, Мунчо, Гена, Ани, Страхил, Теменужка. Понякога пък не ти идва нищо на акъла, така беше кръстен и Бали Мумеча.

Все повече си мисля, че има някаква грешка с даването на имената на хората. Защо трябва да е с раждането? Не може ли няколко години да сме с номера или кодове, нещо… де да знам какво, а после, с развитието на човека да му се даде името, което най-добре ще му пасне. Ето, аз примерно, щях да се казвам Здравка. Едровата съм, бойна, плямпало съм. Същинска кака Здравка. Каква ирония. Баба ми много е настоявала да се казвам точно така, но баща ми е настоял за съвсем друго, та даже е имало лек семеен спор по повода. Лек, лек… не е бил особено лек.

С годините се оказва, че не само аз обичам такива имена, а много от стопаните също. Имах клиенти с женска котка, които в началото настояваха, че е мъжка и я бяха кръстили Гарелов. Странното беше, когато Гарелов избяха и посред нощ хората тичаха из квартала, крещейки „ГАРЕЛОВ, ГАРЕЛОООВ“. Не че нещо епохално е станало, но комшиите им от тогава ги гледат по различен начин и ги избягват. Ходи обяснявай, че не страдате от наследствено заболяване и когато сте в криза не крещите из квартала имената на журналисти.

Много е важно да не ви е срам, докато изговаряте името на любимеца си. Верно, че аз лично ще го оценя, но повечето хора са някак тесногръди. Например, записвайки в дневника една котка се стигна до името на животното и хората започнаха да мънкат.

-          Как се казва?

-          Тъмнмн мнънънмъ

-          Моля?

-          Тъмнмн мнънънмъ

-          Не ви разбрах.

Оказа се, че котката се казва Тъпото Копеле. Не разбрах защо ги е срам, името е велико, котката наистина беше адски тъпо копеле! Зъл, нахален, абсолютен киселяк и противяга. И ако беше Принц Пухчо щях да повърна!

Също така една девойка мечтаела да има огромен ризеншнауцер и той да се казва Гъз. Не й позволили и й взели дакел…. Кучето беше кръстено Дупе. Каква креативност, какъв размах! Момичето показа последователност и упоритост!

Като казах Гъз, по-горе го споменах също и обещах да разкажа, без да навлизам в подробности. Заболяването му не беше важно, но неговата история е базисна в контекста на кръщаването. Животното беше настанено в приюта за безстопанствени кучета в Горни Богров. Малко беше своенравен и бягаше, та се случи да го гонят из приюта и да питат доброволците:

-          Да сте виждали Гъз?

И понеже вече си бяха научили урока пичовете от приюта, след като им връчиха куче с името Анус, то много бързо беше прекръстено на Януш.  Не за друго, а защото името породи бекрайна дискусия от сорта:

-          Как е днес Ануса ви?

-          Не тъпчете Анус прекалено, защото е дебел.

-          Имаме един Анус за осиновяване, много симпатичен е.

В момента пък имам четири котета. Леле, толкова са черни и грозни, а понеже са съвсем невръстни и имат баси странните движения, същински рапъри! Ето защо са Йо, Нигга, Генгста и Тупак. Тупак е момченцето, но е толкова смотан, че с пълна сила върви към името Тъпак. По същите причини обгрижвахме куче, което се казваше Тъпи Глосъп. За справка – това е литературен герой!

Разбира се, не трябва да забравяме Бали Мумеча, който получи това име, след като питахме довелият го как се казва животното. Всеки път момчето отговаряше „ба ли му меча?!“.

Една от любимките ми беше кръстена Чебуратор. Първо защото приличаше на Чебурашка – същото добродушно тъповато излъчване (беше горе долу и толкова интелигентна), но ходеше като терминатор, поради четирите операции на крайниците.

Спомням си и Пепа Секса. Има една такава фолк певица. Кучето така си въртеше задника, все едно беше в непрестанен чалга делириум. Идеааално й дойде това име.

И разбира се голямата фигура в моя живот – дакелът Джибри. Оригиналното име е Бибри, но разбира се бързо го модифицирахме. Факт е, че пасва на животното със страшна сила.

Като пример за неудачно име бих дала Дъсти. Собствениците й при разходки бяха считани за най-приветливите люде в района. Защото всички смятаха, че казват Здрасти. Хората любезно отговаряха на всяко напомняне на Дъсти да не души там, да дойде или поне да не закача другите кучета с леко почуден тон и сто процента са се чудели „Тоя от къде па го познавам“.

Понякога ме ползват за справочник и кръстник за животни. Но скоро бях безкрайно разочарована от адски близък човек. Взеха куче точно от този приют. Кучето е абсолютна нелепица. Когато братята и сестрите му на пет месечна възраст бяха по шест-седем кила, той беше килограм и половина. Грозен като смъртта. С рядка козина, суха и пършива, а кожата му на свое място беше мазна, дори гадна. Пълен смотаняк! Купиха му нагръдник, който когато поръчвах мислех, че е за кучето на Барби. Толкова малък беше. И противно беше кучето. Зъл, лае непрестанно, но от оня тип лай, дето от честотите ти се иска да се гръмнеш бързо и междувременно се скрива бързо зад полата на осиновителката си. Егати кретена! Приличаше на плъх, а поведението му беше на пълен страхливец и подлизурко. Ето защо предложих да го кръстят Страхил. Щеше да му пасне невероятно! Е, не срещнах подкрепа и сега е Ози. Е, нема що…  

Разбира се, за дребни животни са удачни имена като Цезар, Вихър, Чавдар и Величка.

Ето защо, мили хора, дайте малко по-така с имената. Не за друго, но наистина е забавно, а на самото животно му дреме дали го наричате Шушенце, Писенце, Принц Пухчо, Бърнард или Пуньо, Цаньо или Мунчо. То просто ви обича. Нищо, че вашето име е Щерю.

Thursday, September 22nd, 2011 Козата Ани

34 Comments to Как да кръстим домашния любимец

  1. Ох, разплака ме от смях! Страхотно поднесено, благодаря сърдечно! :D

  2. Змей on September 23rd, 2011
  3. По тоя повод – любим виц:

    “Биг Ша взел на Лил Ша коте и го кръстили Мър Ша”

    :D :D :D

  4. Nevelina on September 27th, 2011
  5. Супер!!! Много ми се искаше да си кръстя кученцето Въшка, но след доста викове и скандали със Сапунджиев успях да му дам не толкова звучното име Точица. Та сега си имаме малка зла Точка.

  6. Ива on March 26th, 2012
  7. И мене ме докара до сълзи:):):)
    Наш Куньо, на който сме 4 или не знам кои по ред собсвевници, официално се казва Стив. Обаче ние му викаме Куньо, Маймуньо, а има и индианско име -” Пет пари в кесия”.
    Нема такова обичливо същество на земята.

  8. vindishvili on April 13th, 2012
  9. Хахахааа,велика си!Да разкажа и аз нещо-в квартала си намерили дакелоподобен черен дзвер и когато младежа си го разхождал всички му се радвали много,особено девойките и тъй като било лято и те се навеждали и той с удоволствие гледал бомби на воля!Та от тогава кучето се казва Бомба!Пълен дивак:)

  10. Анелия on May 24th, 2012
  11. Моя черен котарак се казва Луцифер… нямаше такова зверче, като малък хапеше всичко наред,особено обича боси крака. Същински дявол! Едно куче пък кръстихме Магарчо, защото беше голям като магаре и също толкова инат. На друго пък дадох името Топкалан, от топка и сладуран… дребен, трътлест и умира да го галиш по коремчето. :-) Черната котка на баба ми се казва Въги (от въглища). Предишната ми котка беше Полина (викахме й Поли) защото първо беше на един полицай, но той не я искаше вече. Първия ми котарак пък беше Пума (черен и грациозен като истинска пума, нищо че беше мъжки). Аз съм напълно “за” за даването на нестандартни имена на домашните любимци и на мен лично ми е писнало от имена като Томи, Мики, Сара, Рекс и т.н. Надявам се да съм обогатила статията с моите имена :-) )))

  12. Elena on May 24th, 2012
  13. Като студенти около общежитията постоянно се мотаеха котки. Та осиновихме си една мисля, че мъжко беше, името- Тукат. Беше много буен котарак. А като деца със сестра ми намерихме малко кученце, приютихме го, като си мислехме, че е момче кръстихме го Ричи (тривиално) ама с времето го гледаме че само кляка та минахме на Рейчъл.

  14. zaika86 on October 9th, 2012
  15. Да, много похвално. Да лекуваш животинки и да ги окачествяваш с определения като “тъп”, “смотаняк”, “кретен” и “грозен като смъртта”…..каква любов към животните, какво чудо!

  16. User on November 13th, 2012
  17. Любовта не е само еднорози, пухкави зайчета, Есмералда и Патрик.
    Любовта е да виждаш недъзите, пороците и дори най-малкия негатив, но въпреки това или точно заради това да обичаш.
    Любовта е да можеш да се смееш над обикновените неща, защото знаеш, че обичаш чисто.
    Любов е да наричаш нещата с истинските им имена, а докато ги изричаш да с цялата любов, която имаш в теб.
    Любовта е да наричаш нещата с истинските им имена и да те обичат затова.
    Любовта е да ти се казват нещата с истинските им имена и да обичаш това.
    С цялата си любов наричам собствения ми мъж “чукундур”. Ако го нарека “пате” ще съм просто някоя си.
    Няма трайна любов, в която да има неизказани неща.
    И понеже си позволявате да ме окачествявате вие в момента с цитати, ползвали сте такива за кучето Ози. Ако желаете ще помоля собственичката му да пише тук. За да разберете тя колко го обича. Въпреки че е такъв или онакъв. Защото това е любов.
    Останалото е поза и абсолютна глупост.

  18. Козата on November 13th, 2012
  19. Скъпа User,

    Обожавам си кучето, което е грозно, безумно с ужасно много козина на врата все едно няма такъв, с ужасно малка глава на фона на огромното си тяло, с пилешките си краченца и напълно несъразмерни уши – той за мен е Бози, Мози, тъпак, нещастник, лузър, смотаняк и да грозен като смъртта – ПРОБЛЕМ ЛИ ИМА?
    Разбирам МИЛИЧКА, че ти СЪКРОВИЩЕ, някак разбираш ПАТЕНЦЕ любовта, само когато ШУШЕНЦЕ се пишат милички БУБЕНЦЕ неща.
    Странно тогава защо горното изречение звучи така иронично, а всичко написано за кучето ми така мило с любов.

  20. Собственичката на тъпия смотаняк, грозен като смъртта Ози ака Страхил on November 18th, 2012
  21. имам прекрасен котарак,който преди година пратихме за 4-5 дни на женска и горканчо от много секс му се беще протрила чурката,водихме го на лекар и съответно в клиниката се скъсаха от смях;)))и сега като ходим се подсмихват като го видят…..та страх ме е,ама да те питам как би го кръстила,хахахахаха?

  22. таня on November 18th, 2012
  23. Дали гадинките на убийствено скучните стопани не страдат от някаква тежка форма на депресия?
    Толкова много бездомни,малтретирани и страдащи животни и хора има (някои от тях със сигурност дори са с красиви имена!),че не е идвало ред да се замисля…
    Още сега ще кажа на Еврофутбол и бъхльото Ботьо,че са ебаси късметлиите!

  24. Ваш'та Майка on November 18th, 2012
  25. ЗАЩО НЕ СИ НАПРАВЯ АЗ ЕДНО МОМИЧЕНЦЕ И ДА СИ ГО КРЪСТЯ КАСИОПЕЯ/ПАТРИЦИЯ/ИЗАУРА?! ЗАЩО, БЕ?! Юзър, дайте предложение за стойностно женско име, което ще гарантира отношението ми към детето ми, моля!
    Що си губите времето с хора, които нямат и грам чувство за хумор, и търсят интриги?!

  26. Мазен пор on November 19th, 2012
  27. прекрасен текст, отдавна не се бях смяла така, чак до сълзи. Благодаря и на Мила, чрез чийто линк стигнах до тук :)

  28. Lois on November 22nd, 2012
  29. Имах котка Джанка. Като порастна се чудехме дали не е време да я прекръстим на Слива…

  30. Katya on November 23rd, 2012
  31. Не, че моа да напиша нещо умно, ама гледам другите писали… Ми мойта черна френска булдога се казва Сиси. Щото е прекрасна и принцеса и пърди като яде пържено и грухти щото са й криви дихателните пътища, зъбите й са разположени в устата все едно някой ги е хвърлил и кой където хване… И освновно живее във Виена и местните бабки като чуят да я викам уринират газ. Та искам на цялото човечество от тук като един Веселин Маринов да викна: Може и нежно! ;)

  32. Колеца on November 23rd, 2012
  33. Искрено се забавлявах (: Поздравления за хумора! Към последния списък мога да добавя несбъднатия ми план за йоркширския териер Цербер (приемливо е и Буцифал).

  34. Кристин on November 23rd, 2012
  35. БЛАГОДАРЯ!!!!Отдавна не се бях смяла,а сега се смях яко,на глас.Благодаря и на авторката,и на коментаторите.Много сте свежи.

  36. mar4e on November 23rd, 2012
  37. Смях се със сълзи. Невероятен и много истински текст!!Сетих се, когато кучето ми Буря се беше загубило и аз крещях из квартала: Буряяяяяяя. И една женица излиза на терасата и ме пита: Абе момиче, ти защо предупреждаваш, че идва буря?

  38. Мария on November 23rd, 2012
  39. Бива ли да добавя и моите двама котараци към списъка Бекон и Яйца? По стечение на обстоятелствата те живеят в чужбина и са деца от смесен брак, затова на английски и така малко безмислено, но за тукашните ширини е еквивалента на Баничка с Боза. Етимологията – като бебета още понеже са братя-близнаци искахме хубава двойка имена, които си ходят и вървят заедно, и да не са Ромул И Рем. Единия беше доста лаком та обикновено му се подвикваше прасе, прасенце, свиня такава, свинско и други такива мили обръщения. Та, гениалния ми мъж предложи, защо не Свинско и Шунка? Свинско и Бекон? Аз викам, еее, това не е нормално като двойка казано, двойка е Бекон и Яйца. Той: А, готово, щом си казала, няма да се противя..И така.

  40. MissNellie on May 17th, 2013
  41. Да добавя и аз. Със сестра ми обичаме черните котки и си осиновихме една. Сестра ми искаше да я кръсти Блеки, Маджик, Меги и прочие подобни клишета. След близо двучасов спор на бутилка бира не стигнахме доникъде с името. Най-накрая погледнах бутилката бира и я кръстихме Ариана поради липса на консенсус. Та сега котката като забегне през терасата и сестра ми почва да крещи “Арианаааааа….”

  42. Alex on July 22nd, 2013
  43. Отдавна не бях се смяла така, чак сълзи ми потекоха. Благодаря ти, докторке за хумора.
    Та да споделя и аз за един нестандартен случай – имахме около блока едно бездомно коте, от ония тигровите, дето “най се търсят” :-) Грозно не беше, просто беше… обикновенно. Обаче имаше пъпна херния и го кръстих Пъпчо. Да, ама един ден Пъпчо изчезна. На всичкото отгоре Пъпчо беше женско. След като налепих квартала с обяви, че го търся, и награда бях обявила (исках да го заведа на операция за хернията)е вервайте ми обаждаха се сума ти хора, че са го намерили… само че ми носеха мъжки котета. Гледаха недоумяващо, когато им казвах “това не е Пъпчо, щото тя е женска, а вие ми водите мъжко”. Те милите, като прочели Пъпчо явно изловили де що намерят котараци из квартала. А истинския Пъпчо така и не се намери…

  44. alabala on November 29th, 2013
  45. Имаме котка която се казва Мъри -доста скучничко ,но моят син започна да и вика Глупи понеже била много глупава.Всички единодушно решихме,че новото име много повече и подхожда :Р

  46. Lina on December 18th, 2013
  47. Умряла съм от смях с тази статия, ей!
    хахахаха, да спомена само, че дворната кучка (т.е. тази, дето си е избрала да живее и ражда точно в двора на нашата къща) я кръстихме Куче-майка, а от нея запазеното потомство са късокракият с плоска глава и лисича муцуна хитряга Антон и кривокраката, тъпомуцунеста, подлизурчеста и дебела като бъчонка Сузана-Путарана, накратко Пути :D

  48. Marinki on April 16th, 2014
  49. Пишеш невероятно увлекателно. Преди да продължа, не мога да не споделя, че 16 години ме радва и раэбира моята дребна и упорита Баба Илйца.

  50. Rado on December 31st, 2014
  51. Много забавна статийка, да кажа и аз за моите животинки със странни имена. Та подариха ни една котка и тя постоянно скачаше на прозореца на вратата да гледа какво правим вътре и се държеше само на лапички, та и викахме Стреличка, после нейното синче беше като трън в гащите, защото беше останал без майка и много силно мяукаше та името му беше Транаки на галено Трънчо. После изврънках нашите кокошки да ми взземтат, три бяха и баща ми ги кръсти Супичка, Чорбичка и Бульончо. И вчера си взех патенце и сега се чудя как да го кръстя, първо беше Свирчо щото много пищи ама не ми дадоха да го кръстя така, че сегашната котка и Сивчо и ще се бъркат, ако някой има идеи как да гръстя пате може да споделя :D

  52. Габи on May 3rd, 2015
  53. Що бе, кво им е на имената Макс, Рекс, Аякс, Зевс, Цезар ? Или пък Джена, Джина, Джуна, Джуджа, Жужа, Жужка, Лора, Тера, Сара, Хера ?
    А това, че има хора с имена като Пешо, Гошо и Тошо или пък Здравко, Живко и Желязко или Елица, Милица, Зорница, Деница, Ралица и Аница в една компания – те не са виновни
    ;)

  54. Мекица on September 25th, 2015
  55. Подкрепям напълно идеята-имена да се дават след оформянето на индивидуалността,аз например се виждам като Невена…нямам обяснение,но е така.Сина ми много обича да си измисля свои думички,ползва си ги вместо общоприетите и често хората не разбират за какво говори.Една такава е чочинци,което е еквивалента на душичка,хайванче,сладурче.Та,взе си моя син наскоро котенце и взехме да умуваме как да го наречем.Предложенията варираха от Татунчо,през Сачмо-до Търльо.Казвам му-изчакай да видиш,какъв му е характера и тогава решавай,а той-”Ми,кво да го гледам,виж го какво е чочинци,кротанче!” и така си му остана Чочи,ама всички си мислят,че сме го нарекли на Ч.Попйорданов / лека му пръст!/

  56. Рени Томова on November 4th, 2015
  57. Страхотна статия – направо умрях от смях. На всичко отгоре си спомних, че имаме един котарак, който първоначално смятахме за женски и го наричахме Белка. Той обичаше да си похапва доста и тогава мислех, че нашата Белка е бременна. Но когато разбрахме грешката си го наричахме с по-американско име. По-късно решихме да е Татунчо, а накрая се спряхме на Туню. Имам и друг котарак, който се казва Мароко, поради това, че не дава да го галим – дере до кръв. Имам и куче-Геро. Името му идва от бялата шарка на врата му(той е черен с бели лапи), но понякога го наричаме Герасим.

  58. Стейси on December 28th, 2015
  59. :D :D :D
    Мъж ми е Щерю
    :D :D :D
    Когато дойде вкъщи ветеринарят за да направи първите имунизации на псето му на Щерю :D
    и пишейки му паспорт, попита: Как се казва кучето. Щерю отговаря : Трендю. Докторът вика: Щерю, кажи сериозно, бе!. А Щерю съвсем сериозно отговаря : Брат, в тая къща всичко е на ташак, бе. А погледът му молеше за разбиране.
    :D :D :D

  60. Елия on January 12th, 2016
  61. По повод Трендю:
    Бе Аз исках кучето ми да го кръстим Стамат, едно такова стабилно име стои за златист Кокершпаньол , ама надделя семейния съвет та го кръстихме Трендю. Аз им го върнах обаче като кръстих едната котка Мичка!

  62. Щерю on January 13th, 2016
  63. Хаха,и това е готино:)А аз имам една Грозилда-толкова беше грозна когато я намерих,та чак изглеждаше хубава.

  64. Sophy on January 14th, 2016
  65. А Величка е страшно удачно и прекрасно.

  66. Величка фен on October 20th, 2016
  67. Да се отчета и аз. Имам дакел, който взех на 40 дни и първ го видях на снимка. Тогава реших, че най-подходящото име за него е Шостакович. Така се и казва! Казвам му Шоши, Шошко и Шошинце, а Шостакович е запазано за моментите, когато му се карам. Всичко разбира ^_^

  68. Цветомира on October 20th, 2016

Leave a comment





Последни постове

Категории