Бракувах брака « Козата Ани

Бракувах брака

Знам, че сега ще писнете, че това вече се превръща в скучен женски казус, а сайтът е поредната космо-боза, обаче имам право на мнение. Не, няма да пиша за рецепти за пиле по императорски и фондю, нито за плетки и брюкселска дантела, дори няма да споделя с какво ондулирам теменужките си. Няма да говоря за гоблени. Червилото не ми е силата, а космоотстраняването е доста лична тема и там също смятам да не коментирам. Нито за колко трудно в днешно време е човек да се спре на модел памперси, или не дай си Боже, превръзки.

Не че последното не определя до голяма степен битието на една средностатистическа жена. Не. И това го знае всеки мъж. Ако не, то той живее с мама и тайно нощно време гледа порно, а мадамите в тези късометражни филми не са с цикъл, освен ако не е яко извратен. Просто темата е изтъркана и доста далеч от моето битие. А и тя се изчерпва с оня виц:

„- Защо жените са нервни по време на цикък?

–ЗАЩОТО ТАКА!!!“

Пунто. Достатъчно.

Тоя път позицията ми е женска, но срещу жените. И срещу брака. И не, че това е нещо ебасиякотоневероятното или ултрапионерско. Съвсем не. Просто ми омръзна.

Омръзна ми да срещам съученичките ми, бутащи количка, а по-голямото дете, виснало на панталона й със същата сила, с която виси и сополът му и да водим оня толкова клиширан диалог:

- Ти омъжи ли се?

- Ми… не.

- А детенце нещо?

- Ми… не…

sxc.hu

И тук идва любимото ми. Онзи поглед и въздишка. „Ах, милата коза, болна е от рак, Бехтерев, стерилитет, воднянка и гъбички по ноктите“ (все неприятни бих казала диагнози). И онзи стон, изстръгнал се от дълбините на възвишената й, завършена същност на разплодила се и на всичко отгоре омъжена жена. Веждите събрани високо горе, устни леко отворени, колкото въздишката да се изниже, заедно с цялата скръб в очите по мой адрес. Ми, мерси, мацко, ама аре нема нужда, а? Защо тя мисли, че аз съм аут? Или че страдам от въпросните си недъзи?

Защо, бе, мацко, ме съжаляваш? Какво ми е? Какво толкова е станало? Или респективно не е станало? Значи тя е толкова модерна, че да предположи, че може без брак да имам дете, но не и да нямам ни дете, ни брак! Защо това е толкова недопустимо и сякаш резко съм поставена върху бая опърпана шуба, немита и с черно под ноктите, прося световно опрощение и съм толкова низша в йерархията на обществото, че дори гнидите ми работят миячи на кенефи в родово общинния строй във въшковия свят!

Или другата мадама. След дипломиране я виждам.

„ – И ти сега какво?

- Университет, това онова. – отговарям

- А аз – семейната академия.“

Ми тя е родена в квартала, там учеше, там се и омъжи, там ще роди, а ако панелното строителство е прилично – там и ще умре. Не, не казвам, че е тъпа или не е амбициозна. Щом така й харесва – нека е така. Просто ако обича да не ме гледа, все едно ми липсва един крак. Минимум.

Не съм кариеристка, напротив. Обожавам професията си, но знам че има по-важни неща. Не съм и лудата леля с цикламено червилце и синкява коса, която живее с 30 котки. Хм, това всъщност е чудесна перспектива. Така поне няма да се старая да обяснявам, че не съм изперкала, а ще го заявя още с поставянето на синята боя върху студено къдрената си коса и никой няма да ме закача. Нещо като – колко е удобно да си блондинка в тоя свят. Така поне Онзи поглед ще знам защо е и няма да ме тормозят въпроси. Но това е съвсем друга тема.

Имам невероятна работа, страхотни колеги и най-страхотния мъж. Защо тогава, по дяволите, да ме прощават монахините, четящи това, но защо да се бракуваме тогава? Какво ново ще вкарам така в живота си? Или както казваше онзи бохем от „Четири сватби и едно погребение“ – Седят си двамата и понеже вече нямат за какво да си говорят, всички теми са изчерпани, изведнъж на някой му хрумва брилянтната идея да вдигнат сватба и те отново имат теми за разговор. Кое точно я в ритуалите, я в „Бяла роза“, я в подписите ще промени нещо? Кому е нужно да легализирам връзката си? И не е ли самото словосъчетание „узаконяване на връзка“ пълен булшит? Не е ли по-важно връзката да е силна, да се основава на доверие, обич, привързаност, лоялност и всички онези неща, които всъщност правят една връзка връзка, отколкото да съм с отвратителен кок, да приличам на сметаново чудовище и да заявявам пред държавата – е, те тоя мъж е мой, нема да барате, ние се обичаме един вид и това е законно.

Не се чувствам непълноценна. Защото не само плоденето те прави пълноценен, а всички онези нещица, които правиш и което си. Бракът също няма да ми даде тези усещания. Аз твърдо вярвам, че имането на дете е най-голямото щастие и предполагам, че някой ден ще го усетя, но бракът… Какво по-дяволите, да ме прощават, общо има бракът с това?

Искам да знам, че Той някой ден, ако реши да си тръгне ще го направи. Няма да го спира нищо и няма да се измъчваме взаимно, само защото не ни се занимава с досаден развод. И искам ако той реши да се върне да се върне при мен, а не щото не иска да започва едно делене на имоти, тенджери и печки.

Затова с Него си измислихме план. След като години наред той ми предлагаше брак, а аз положих максимални усилия да му обясня, че това е пълна тъпотия, накрая му предложих аз. Казах му да ми купи пръстен, да ми го поднесе романтично, аз ще кажа „да“…. и няма да се женим. Аз съм неговото човече, той е моето. Защо трябва на това обричане да присъстват всички баби, съседки и кумове на учинайка му? Защо дори да ги черпя по повода, при все, че не съм ги виждала нивга в живота си, а и ще е за последно?

Баси, а всичките тези пари? За да съм с букли и бяла рокля? Кого заблуждавам? Не съм девствена, така че айде моля. Ще трошим пити да дебнем трохите, ще се настъпваме и т.н. А онова протяжно слово:

„Уважаеми гости, днес сме се събрали….“

Нито за нея е толкова тържествено, тя просто е на работа, нито за мен да гледам отегчената й физиономия е вълнуващо. Бракът е отдавна бракуван. Аз и той сме точно онази клетка от обществото, която то нарича семейство, просто не сме се поразписали тук там.

Но да зарежем тържеството. После какво следва? Същото като преди, само дето имаме документ. Мерси. Не ми трябва да знае държавата, че Той е той. Аз го знам, той го знае. Приятелите ми го знаят също. Тогава за чий ни е цялата тази дандания? Аа, купон искате? Е, това е лесно. Идат избори, ако разбирате намека.

Friday, September 16th, 2011 Козата Ани

6 Comments to Бракувах брака

Много точно и ясно.Подкрепям те изцяло! някога една приятелка каза по повод мойте подобни разсъждения: ама ти не може6 да си представиш какво е чувството да те помоли да се омъжиш за него! Ми…какво е? Ти си с години с тоя човек, познаваш го, според ситуацията живееш или не с него. С тоя въпрос искаш ли се омъжиш за мен , какво точно променя това мойте чувства към него,или пък неговите към мен? НИКАК! Ние сме ве4е заедно. Точка.

SwanWitch on November 10th, 2011

Къде беше ти Коза преди една година?Защо тогава не ми каза тези редове?Подяволите колко си права и колко много съм сгрешила аз

Dangerrix (Жана Георгиева-Панчева) on March 8th, 2012

Ако си омъжена, с деца, а твоите приятелки вече са разведени, тогава ще ти викат “айде, не ми се прави, знам какво е да търпиш някой, домакиня жалка, наивна”. Ще сравняват децата ви, кое “как се учи”, какви оцени изкарва. На коя мъжът (на тези от “семейната академия” – най-често нискоквалифицирани и ниско платени)изкарва повече пари. Или ако например срещнеш съученичка, която вече се сдухала,а ти очевидно изглеждаш добре, тя вероятно ще ти каже “одъртяваме вече, за нищо не ставаме”. Така че независимо какъв е поводът нискостебленните създания винаги ще имат нужда да се сравняват, за да се чувстват значими.
Не че преди не съм се ядосвала много, но когато престана да ми пука, отговорите ми станаха незаинтересовани и леко разсеяни “серизоно? браво на теб”- ефектът беше осезаем – хората посрещат по-леко грубостта, отколкото липсата на интерес! При най-агресивните “Не ме покани да ти видя къщата (за да те разнасям после), обидена съм. Ама ще дойдеш да ме вземеш с колата, че няма да се оправя и после ще ме върнеш”, отговорът ми беше : “доста съм заета напоследък, едва ли ще мога, но обади ми се по-нататък”. Ефектът беше смайване и петминутна пауза. Защото все пак съм човек, преди доста тормозен от подобни роднини. Така че – не позволявай да те засмукват в тяхната орбита.

Nikolova on March 26th, 2012

“Ми тя е родена в квартала, там учеше, там се и омъжи, там ще роди, а ако панелното строителство е прилично – там и ще умре. Не, не казвам, че е тъпа или не е амбициозна. Щом така й харесва – нека е така. Просто ако обича да не ме гледа, все едно ми липсва един крак. Минимум.”
BULLSEYE!!!! BAZINGA!!! и всичко в този стил!
При все, че съм ок с концепцията за брака, в този пост са засеганти, и то с право, много други неща. Нещо не е наред в нашето общество – хем нали да си сингъл е на почит, хем ако си във връзка, ама без брак и деца, си коренът на всякакво зло. WTF?!

bubulina on June 2nd, 2012

Аз обикновено когато ме попитат дали имам деца, отговарям с “Не, благодаря”. Ако реша да имам… ще имам. За сега “Не, благодаря”. Смайването е още по-голямо.