Козата Ани

Лон, по-лон, най-лон или море от торбички

Торбичките. Този аксесоар на нашето време. Търпях, търпях, ама то всичко има граници. Извинете ме, обаче аз имам некои съображения срещу торбичките. Ще ги изложа в кратко резюме и обяснителни ноти.

За да не ме обявите за Еко-наци ще оставя проблемацията с разграждането на торбичките за има нема неколко века за по-назад в списъка. 

› Continue reading

Когато някой се самозабрави или законите не важат за М-тел

Време е няколко фирми да се осъзнаят. Не аз съм им длъжна, те са ми длъжни, щом им плащам. И изобщо тук някак усещанията за търговия са на ниво парапитек пласира застояло се мамутско месо. Омръзна ми за всяко нещо да дебна, да очаквам чук в главата, да не кажа нещо по-невъзпитано. Как изобщо е възможно фирма като М-тел да не вложи пари в обучение на кадрите си и да позволява някаква паплач да общува с най-ценното им – Клиентът. Омръзна ми да ми е налага да гледам търговеца в ръцете. Дали няма да ми пробута гнила ябълка, бъгнал таблет или шупнала блажна боя. А когато си потърся правата, отсреща да ме гледа поредното арогантно създание с усещане за безнаказаност. Хора, не позволявайте на ей такива типчета да ви мачкат! Не им позволявайте да се гаврят с нас! И изобщо моля ви, МОЛЯ ВИ, следете си правата!

И за да не съм празнословна ще цитирам написаното от мен на на фен страницата на М-тел.  Пък да видим кой точно договор обявява законите на една държава за нищожни.

› Continue reading

Митове за хомосексуализЪма

Мина много време от Прайда тази година. Бях там, за да подкрепя приятелите си, а и техните приятели. Цветни хора, цветни усмивки. В крайна сметка смятам, че не би следвало да ми влиза в работата кой с кого си ляга. Щото ако започна да ровя из стрейт приятелите ми ще открия странни фетиши, бас ловя. Но не те са тема на следващото, а това което ми връчиха някакви люде на влизане в огражденията. Да, мръсните педали бяха оградени като в зоопарк и се влизаше в ограждения, слагаха ти гривна и вече си от другата страна, на Ония.

› Continue reading

Хонда? Не, мерси! (парт ту)

Понеже мина много време. И се чудех да пиша ли, да не пиша ли. Не знам. Осъзнавам, колко сме малки и жалки. Но докато на други места в същото наше време, когато има проблем корпорациите ни купуват с няколко хилядарки и проблемът им се потулва, тук си действаме по нашия си традиционен начин – “трай, щото иначе…” А всъщност се оказва, че не е чак толкова въпрос на локация. А на морал на една цяла корпорация.

Повръща ми се. И не защото съм идеалист, не защото смятам, че трябва да има справедливост, не защото съм инат, а защото някой ден на този свят ще родя едно човече, на което аз ще трябва да представя този, същия свят.

› Continue reading