Козата Ани

Сезонен наръчник за начинаещи коткари

Следващият наръчник е написан от човек, живеещ с 3 (три) осиновени от улицата котки. Едната без крак, втората кривогледа, а третата е просто дебела. Неговата цел е да предостави нужната информация на начинаещите коткари и се базира на личен опит.

 

Пролет.

През пролетта котките предимно сменят козина. Има косми по дрехите, по чаршафите, на четката за зъби и в кафето. Няма само по тапетите, но това е просто, защото вече нямате тапети, тъй като котките са ги свалили и са ги направили на хиляди малки конфетки, разпръснати из целия ви дом, а вие сте ги събирали с дни и сте проклинали живота си. В случай, че изперете дрехите, за да се отървете от космите, трябва да знаете, че нищо не застава между котката и желанието й да дремне върху прането и така да остави гнездо от козина отгоре му. Или просто да помеси, за да извади милиони малки бримки от разкошната ви блуза на известен дизайнер.

Нощем спят с вас, всичките. Общо взето, спалнята се превръща в адски панаир от косми, котки, които се бият и котки, които се грижат за тоалета си в 3:40 сутринта. Особено неприятно е ако имате сенна хрема или просто кихнете през нощта. Това така стряска котките, че поне един от вас остава с дълбоки нарези от нокти по тялото, докато котката, която си е изкарала акъла се опитва да избяга. Само 2 минути по-късно те ще са скрити някъде, сложили малките си лапички на малките си сърчица, дишайки тежко с разширени зеници, а вие ще псувате и попивате кръв. Денем ще забележите котките в района на слънчевите петна из жилището ви. Спящи. Защото през нощта са се изтощили.

През пролетта обикновено хората садят малки сандъчета с петунии, полски цветя и мушкато. Собствениците на котки се сещат късно, понеже отдавна нямат саксии, но въпреки всичко им се иска и тяхната тераса да е красива и ароматна. И защо ли. След като съвестно засадите всяко коренче, грижливо му сложите пръст, тор и го полеете с кокетна лейка, на котките ви ще им отнеме не повече от 2 дни да реорганизират саксията в тоалетна или просто ново легло.  Не се чудете ако нищо не поникне или петуниите са рехави и с жълти листа. Не вие сте кофти градинари. Просто се откажете веднъж завинаги от тая тъпа идея.

Дворните котки се дерат денонощно напролет, търсейки любов или просто секс. Най-често го правят нощем, защото писъците им раздират нощта по един особено харизматичен начин. Покрай секса има и доста побоища, също така съпроводени с крясъци, понякога и доста кръв. В случая не е ваша.

Лято.

Лятото е прекрасен сезон. Всички плануват почивки. Я на море, я на планина. С приятели, в чужбина, без децата, с децата. Варианти всякакви. Собственикът на котки започва плануването първо с преравяне на телефонния си указател за евентуален луд, който би се навил да идва веднъж на ден да храни животните. Чак след като установи плановете на всичките си близки приятели се нагажда спрямо тях и подрежда почивката си в екселска таблица, така че двата набора ключове да попаднат в стройна верига от хора, които ще са в града и така да му се съберат десетина дена, в които да избяга от всичко и всички. И цялата тази схема, за да се приберете един ден с прекрасен тен и да откриете, че котките са опикали кревата в знак на несъгласие с отсъствието ви. Минимум.

През лятото котките не спят в спалнята нощем. Това е сезонът, в който можете да се порадвате на половинката си. В случай, че сте с климатик, котките категорично ще го избягват, затова е добра идея да го сложите там, където прекарвате най-много време. Ако обаче от климатика се схващате и пускате секрети от носа до коленете, сте принудени да ползвате вентилатор. Котките не ценят и него. За сметка на това, вентилаторът успява да вдигне всички косми, които котките са положили на чаршафите ви през деня, защото там са спали, изтощени от гоненето на мнимите врагове в 5 сутринта. След като се повъртят във въздуха, задължително всички косми се лепят на лицето ви и поне 2/3 влизат в носа ви. Не е добра идея да спите с отворена уста.

Към горното е важно да отбележим, че котките сменят козина и през лятото.

Интересното е, че котките хем ви избягват през нощта, хем денем, когато вън температурата е около точката на кипене, настояват да се гушнат във вас и само дебнат да задремете, за да положат тялото си с всичките им 39 градуса върху телесата ви, лелеещи прохлада. Изумително старателни са ако и вие сте с 39 градуса темпратура и се борите със задължителния летен вирус. В тези моменти лошото е, че няма да имате сили да разкарате котките, натрупали живо одеало върху вас и просто ще лежите, очаквайки смъртта с примирение.

С лятото и жегите, идва времето и на отворените прозорци, през които нахлуват безрасъдни мухи и други насекоми. След това дом и битие стават много несигурни. Като количество и качество. Всички котки се втурват в преследване на насекомото без мисъл за жертвите. Материални, но и не до там. Ако сте сръчни и пъргави може и да спасите ваза 1 брой, картина 1 брой, очи 3 броя и муха – 0 броя.

Есен.

Наесен котките се връщат в спалнята през нощта. Добрата новина е, че вече не ползвате вентилатора. Лошата е, че спането отново е мираж. В малките часове на нощта протичат много събития е живота на котката, а арената е върху или до леглото. Игра, любов към стопанина, любов към друга котка, стари дрязги между котките се решават тогава, реаранжиране на апартамента, а ако случайно някоя от котките ползва тоалетната, то това се оповестява с гръмогласни викове на нещо между разярена мечка и пиян морж и следва усилено копаене в тоалетната до припадък. Обикновено нощното ровене в тоалетната им е толкова старателно, че е добре да имате предварително подготвено и адекватно обяснение пред полицията, която комшиите ви ще извикат за нарушаване на обществения ред и вдигане на шум. Разбира се, сутрин, когато алармата ви събуди, вие с натежали клепачи и пълни мехури ставате и започвате неравната битка с битието си, котките ви изпращат само с поглед и заспиват дълбоко, доволни от изпразването на удобното легло, сякаш са ангели на съня и любовта. Понякога не е нужно да разчитате на аларми. Може пък котките да решат да се сбият 20 минути преди тя да изгърми в ушите ви, а когато стане ясно, че няма смисъл да опитвате пак да заспите, абсурдно е да мислите за „само още 5 минути“, ставате ядосан на себе си и това извратено желание да имате котки. Те разбира се пак остават на леглото да поспят.  Оставяйки косми, защото сменят козина и през есента.

Това е и сезонът, в който вие започвате да търсите контакт с котката, защото температурите са подходящи. Това обаче не влиза в плановете на котките. Когато искате да я гушнете, котката ще направи всичко възможно да ви покаже, че я е гнус от вас. Ако прецени дори ще се напъне да повърне топка косми точно в този момент, само за да ви нарани и да ви накара да се почувствате отблъскващи. В момента, в който имате нужда от пространство тя ще се сети за вас и ще потърси компанията ви. Задължително условие е да се опитвате да ходите, когато тя ще се навре в краката ви. Вероятно ще я настъпите, тя ще изврещи пронизително, вие ще си изкарате акъла, ще се изпотите рязко, а сърцето ви ще се настани в гърлото трайно, пулсирайки докато очите ви не изскочат в неговия ритъм. Докато се борите с баланса и се опитвате да се закрепите прави, котката ще ви хъщи отдалеч с много омраза. Отново ще сте омерзени. С две думи котките успяват да ни накарат да се чувстваме като гнусен артефакт в живота им.

Зима.

Когато вън е студено, котката се залепя за вас като дъвка на обувката и няма спасение. Седнете да пиете кафе с косъм и да изпушите една цигара. Котките са върху вас. Опитате се да пуснете пералня, котките са върху нея или в краката ви. Сядате да посърфирате в мрежата, котките са върху вас или на клавиатурата. А ако решите да четете книга, котката ще е особено любвеобилна и няма сила която да я спре да ви попречи с всичките й способи – цяло тяло, част от тяло, косми, мъркане, месене, мяукане. Тя моментално ще заеме пространството между вас и книгата и ще ви погледне с онзи осъдителен поглед – „К‘во, бе?“. Разбира се, всичко е гарнирано с косми, защото котките сменят козина и през зимата.

Обикновено през зимата котките се помещават върху радиаторите. Или върху вас. Нощем това е хем удобно, хем мъчително. Хем имате алтернативен източник на топлина, хем обръщането под завивките е непосилно, защото върху вас, над и под одеалото са разположени няколко котки. Разбира се, това включва и всесезонните дейности, които задължително се вършат нощем. Добрата новина е, че завивките защитават тялото ви, в случай, че някакъв спор се разрешава върху леглото. Лошата е, че поне една от котките е под завивките и това не разваля хубавия бой. Напротив. Прави го по-кървав. Важно уточнение е, че не котките кървят.

По Коледа всички изпадаме в някакво умиление, което по-скоро е добре да се нарича умопомрачение и се пазаруват хиляди ненужни неща. Голяма част от списъка на вещите без смисъл са котешките подаръци. Катерушки, играчки, залъгалки. Нито на катерушката ще се качат, нито с играчките ще се забавляват, нито вкусните хапки от сьомга за 15 лв бройката ще опитат. Най-много да подушат „вкуснотията“ и с погнуса да се опитат да я заровят в килима. Единственото, което дарява радост на котката е кашон или торба. Тя ще се забавлява с часове, ръсейки късчета хартия из дома ви, докато вие се потите и влагате всичките си умения да сглобите колибката с меченца. С торбите е малко по-опасно, защото има огромен риск да си навре главата в дръжките й, от което да се паникьоса и да започне да тича като обезумяла, а торбата да плющи след нея, което да подхранва ужаса й и така докато или торбата се скъса, или котката се предаде. След подобни инциденти ще се наложи да правите основен ремонт. Елха не украсявайте. Първо тя ще е съборена и потрошена след 2 часа. Второ котката ви ще повръща цяла седмица гирлянди.

 

В заключение, трябва да уверим начинаещите коткари в няколко неща. Котката не си сменя козината един ден в годината, като този ден не е установен още. Котката ви мрази, погнусена е от вас и ви гледа сякаш ви казва „Офф, живей, гнидо!“. Котката не харесва жилището ви, не харесва подаръците ви, цветята ви, приятелите ви, вас. А вие ще ги боготворите. Ще прощавате всички косми, драскотини, съсипани дрехи и мебели, счупения сувенир, който сте пренесли с треперещи ръце през два континента и 3 океана. Ще перете в тягостна тишина, знаейки че е безсмислено и че дрехите скоро само с аромата си ще подсказва, че току що са изваденени от пералнята. Ще отронвате въздишка без да спирате работата си, когато елхата ви се сгромоляса, след като сте я гласили 3 часа с цената на много набодени пръсти. А когато превързвате надъвканите си и накълцани ръце, защото сте водили битка като тази при река Сома в Северна Франция, за да набутате хапчето за обезпаразитяване в устата на котката, ще се питате хиляди пъти защо. Защо приемаме всичко това? Защо търпим? Отговорът е лесен. Защото ги обожаваме и животът без тях ще е толкова скучен. И без косми. А домът е дом, там където е котката. 

Текстът е публикуван за първи път на:

http://columnist.actualno.com/article/905/author_id/81

Кожодери

Захладня и стайлингът по улиците става потресаващ.

Огромна част от народонаселението е набухано в шапки, шалове, ръкавици, палта, ботуши. Ще си кажете: „Б*си зимата, човек!“

София, градът на смертелните студове. София, ледената столица на Севера. Сняг, ветровееее, гонят ме през нощните клади. Преспи и ледове са сковали републиката, дърво и камък от студ се пукат и ескимосите търсят спасение, хващайки шейната към южните земи, например Сандански. Не! Зимата не изненадва софиянци. Само кметството.

Софиянци очакват зимата. Облечени и набухани с топли одежди. Само дето вън е 6°С. Над нулата. Хора, накачулили трупове по телата си. По глави, ръце, по цял торс.

Висят трупове, а те ги разнасят с осанка на модно гуру и властелин на Макоцево от 3 век пр. н.е.

Само дето от катовете кожи и косми, телесата им са нестабилни и всеки миг ги чакам да се катурнат на една страна и да замахат безпомощно с крачка и ръце, увити в трупове, като безпомощна муха.

Стъклени очички; лисички, захапали крачката си; помпони; елечета с козина; якичка на якенцето с козина… Смрад на нафталин и аналогии със суха бабичка вещица.

Кожените облекла, хора, са толкова извън модата, извън морала, извън възприятията за стил, естетика и хуманност…

Не може да разхождаш пухкав пудел, а да носиш сетре от труп, което дори не ти е нужно по тия ширини.

Не може да имаш 5 котки у дома, а денем по улиците да си нахлузил елече с козина, подозрително напомняща котешка.

Между другото, в един друг свят този тип дрехи е оставен в миналото, защото има хора със спрейове, които ще напръскат гнусната дрешка в случай, че сте сбъркали да облечете подобно срамно нещо.

А, да, говоря за Норвегия, например. Там е малко по-хладничко, да ви кажа. И пак между другото, дрешката ви е била жива. И сте изцапани с кръв. А сплескана и потна коса от кожена шапка, защото вън е 6°С над нулата, не е якичка.

Съжалявам.

И когато някой ден ракът дойде и при мен и няма да има какво да губя, ще ме видите на улицата.

Със спрей.

Награда за хуманизъм или за правозащита е “Човек на годината”?

Чакайте малко сега. Хайде да помислим, след като вече се овъртолихме в емоции.

Имаме правозащитна организация. Имаме и сдружение, борещо се за правата на сегмент от народонаселението. И имаме номинация на това сдружение за годишната награда на правозащитната организация за постиженията на хора и организации в правозащитната сфера, която пък номинация идва от трети лица. За тази награда има ясни критерии, за номинациите още повече.

На какво основание да бъде отказана нечия номинация, ако тя покрива всички или почти всички критерии? Няма ли това да деноминира обективността на наградите? Няма ли да ги компрометира, особено изхождайки от факта, че говорим за суха материя – право, правозащита, в които буквата и правилото са базис?

В никакъв случай не омаловажавам деянието на убиеца. Нито страданието и трагедията на близките и семейството на жертвата. Няма аргумент срещу това. Но означава ли това, че ако веднъж си извършил нещо ужасно, не можеш да опиташ да направиш и нещо добро? Не е ли това идеята на затвора – превъзпитание и изграждане на нова ценностна система? От друга страна убиецът е осъден и излежава присъда. Това е основата на правовата държава, нали? Виновният е наказан и е в затвор с ефективна присъда. Той вече е наказан за деянието си.

В същото време се чудя, ако Опиц беше председател на сдружението на затворниците, дали щяхме да сме така възмутени? Ако все пак за миг се замислим – нима всички членове на сдружението на затворниците не са осъдени? А нямат ли тези хора права? Или всички си мислим, че щом са в затвор нямат никакви права и да гният там? Отново сме съдници от позицията: „Това на мен не може да ми се случи“. Наистина ли всички сте сигурни, че животът ви няма да се стече така, че да се превърнете в грешници? Бидейки затворници, те вече са лишени от много права, това е всъщност да си затворник. Но не и от правото си да се организират в сдружения и да се борят за правата си, елементарните. Ако трябва да сме съвсем честни – точно този сегмент от хора са със сериозно нарушени права. И то системно. 

На сайта на БХК пише: “Акцент в работата ни е отстояването на правата на най-уязвимите групи: малцинства, хора в неравностойно положение, лишени от свобода, деца, жени.”

Не е ли това сдружение част от това описание?

Деянието на убиеца няма нищо общо с номинацията. Единствената допирна точка е, че ако го нямаше деянието, то той нямаше да е в затвора и логично нямаше да има въпросното сдружение. В един момент се оказва, че се смесват моралният казус и казусът дали е въможна тази номинация, или не е. В конкретния случай е номиниран убиец, но в качеството си на председател на сдружение, защитаващо правата на затворниците и защитаващо ги от репресии. Не дай, Боже, да ви се случи. Но пък това е обект на дейност на БХК, респективно на наградата, която дават в тази област.

От своя страна БХК няма изискване номинираните да са с чисто съдебно минало. И тъй като те определят правилата на даваната от тях награда, както и критериите, то не следва ли да се съобразим с тях? Както бихме се съобразили с този аргумент за награди като „Жена на годината“ и „Спортист на годината“. Цялото объркване вероятно идва от смесването на понятията и презумирането, че това е награда за хуманизъм, а не за правови постижения. И от неразбирането на смисъла, който БХК влага в тази награда. Дали самите БХК са ОК с моралния казус тук, това е съвсем, съвсем различна тема.  

Оставям настрана, разбира се, и факта, че и аз самата съм била награждавана от правозащитната организация. Не веднъж съм била на мнение, различно от тяхното. Което е толкова нормално, колкото да съм на различно мнение с 90% от вас. Но едно е важно да проумеем. Човекът е създание, изпълнено с противоречия, което не го прави по-малко човек.
Публикувано за първи път на 
: http://columnist.actualno.com/article/875/author_id/81#ixzz3quoiDuNv

Скопие, надцакай ни, стига да можеш.

“Да превърнем София в Скопие“ е новият слоган на Софийска община. Започва се с паметник на Цар Самуил, който чрез специална технология ще е със светещи очи. Широкоскроените хора не биха се задоволили само с това. Все пак фонтанът пред Президенството от години ни радва с експлозията от светлини, които са върхът във фантазиите на почитателите на кича. Не един шофьор на кола би пищял от радост, ако види цялото това осветление да подчертава творческия му дух връз любимата машина. Ето защо си мисля, че ако сложим лед осветление на паметника на Самуил, бихме спазили новата линия на посредственост, завладяваща София. Освен това бихме могли да развием идеята за светещите очи. Защо не направим лед вампирски зъби за Вси Светии. Или още по-добре, можем да сложим сензор за движение, който да пуска музика според сезона на преминаващите граждани. А именно нещо възрожденско около 3-ти март, „Гаудиамус игитур“ около 8-ми декември, а по Коледа с червени светлини и кокетна шапчица ще подвиква весело на минувачите “Хоооу, хоу, хооу!”.

И поради всичко по-горе изобщо не е изненада, че искат да превърнат Борисовата градина в космодрум, парад на разбитите плочки и плашещите катерушки за деца, защото, извинете, но знаем се. Ще куца изпълнението, ще има запълване на дупки, ще има полет на фантазията и болните амбиции.

За да се радват столичани на Гигантската Дискотопка, която всички видяхме в едно от предложенията , отлична идея според плановете на СО е да се унищожи част от парка, най-вече конюшните. Естествено! Защо да се придържаме към наследството си, а именно парк с внушителна история, парк с много дървета, огромна  популация птици и още, и още. Защо вместо да го реставрираме, да се погрижим за растенията и животните там, да вдъхнем нов живот на наличните алеи и съоръжения не вземем да разрушим и да дадем поле за реализация на няколко посредствени проекта?

Историята с конюшните е доста интересна сама по себе си. На територията на парка има конюшни още от XIX век. В момента там живеят 7 коне на общината и 1 частен. Условията, в които живеят са доста над средните за страната. Разполагат с 2 конюшни, има съоръжения за разходка на открито. А за работещите и спортуващите там има бани, съблекални, тоалетни и прочие. Конюшните са неизменна част от парка, посещаемостта им е завидна, а имат и огромен потенциал. Те могат да се превърнат на фона на прекрасната база, с която разполагат в център за хипотерапия. Терапия, разработена в другите държави от десетилетия, която помага на деца с увреждания. Световният опит е категоричен по въпроса – контактът с животните, както и обучен персонал и педагози имат изключителен ефект върху деца с двигателни и/или ментални затруднения, както и деца с аутизъм. За целта са ни нужни няколко неща. Парк, в който да се случва терапията, който за радост имаме. Спокойни, уравновесени животни, които за радост имаме. Конюшните и сега се посещават от деца със затруднения.

Общината е далеч по-добре да инвестира в обучението на педагози и персонал, отколкото в превръщането на парка в пълен кич и посредствени съоръжения, нямащи нищо общо с облика на парка. Социалният аспект на конюшните ще е изумителен и тези деца най-сетне ще бъдат обгрижени с мисъл, любов и най-вече – ефективно. И изобщо защо грандоманските проекти избутват с такава сила социалните такива? Не се ли превръщаме в онзи феномен, собственика на телефон за 1500 лв, в който има карта за предплатени услуги? На фона на лъскавата топка, космодрумите и съоръжения, които бързо ще заприличат на клоака, отново оставихме онази част от обществото ни, която има най-голяма нужда от нас. Харчим милиони за проекти със съмнителна естетика и ефективност, прикривайки удобно факта, че има там… едни хора….една история… един парк….
Публикувано за първи път на:
 http://columnist.actualno.com/article/769/author_id/81#ixzz3qkS9Vv9b