Хонда? Не, мерси! (парт ту)

Понеже мина много време. И се чудех да пиша ли, да не пиша ли. Не знам. Осъзнавам, колко сме малки и жалки. Но докато на други места в същото наше време, когато има проблем корпорациите ни купуват с няколко хилядарки и проблемът им се потулва, тук си действаме по нашия си традиционен начин – “трай, щото иначе…” А всъщност се оказва, че не е чак толкова въпрос на локация. А на морал на една цяла корпорация.

Повръща ми се. И не защото съм идеалист, не защото смятам, че трябва да има справедливост, не защото съм инат, а защото някой ден на този свят ще родя едно човече, на което аз ще трябва да представя този, същия свят.

› Continue reading

Wednesday, April 25th, 2012 Козата Ани 7 Comments

Баба Марта и кичът.

 

Много харесвам мартеничките и Баба ви Марта. Цялото това нетърпение да дойде пролетта, пожеланията за здраве, усмивките и ръце закичени до лактите, а децата като генерали от запаса с червено бели гърди.

Да се маха скапаната зима, да идва пролетта и да се приключва! Видяхме студ, видяхме сняг, видяхме лед, ае, баста!

И в подобни мисли започна голямото ровене за мартенички, с които да зарадвам близки и приятели, народонаселението около мен. От няколко години пазарувам само благотворителни, заради каузите, но това далеч не спира порива ми да прегледам сергиите.

Абе, хора, кво стана с традиционните мартеници? Пижо и Пенда са зафичени в края на сергията,пискюлчетата също.

› Continue reading

Thursday, March 1st, 2012 Козата Ани 6 Comments

За предразсъдъците и ИстаНбул

Срам ме е. Че имах предразсъдъци. Защото това е собствено ограничение, нещо което сами си слагаме и поемаме негативите от него точно ние. Колко пъти ви се е случвало да тръгнете на някъде и да сте с нагласата, че ще е безумно тъпо, а всъщност после осъзнавате, че тъпият сте вие? › Continue reading

Tuesday, October 18th, 2011 Козата Ани 14 Comments

Филми ли?

Видяло се е! Нищо за гледане по 39847928 канала. Нищо! Дори и да ги гледаш едновременно пак няма да ти стане интересно. Или ако минаваш бързо през каналите и навързваш думите, които успяваш да чуеш за 4-5 секунди от всеки канал не правят смешни изречения.  Нещо от сорта на „Съжалявам, приятел, в Близкия изток бомбата е мека, без пърхут до 2 седмици с крилца, но Игнасио ми е сестра.“ › Continue reading

Wednesday, October 5th, 2011 Козата Ани 2 Comments




Категории